Решение № 6889 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12530/2018 г.
ВАСVIII отделение09.05.2019 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Балкантекс" ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ОТМЕНЯ изцяло решение № 5166 от 7.08.2018 г. по адм. дело № 4494/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6889 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12530/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 5166 от 7.08.2018 г. по адм. дело № 4494/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на "Балкантекс" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) №Р-22222515006201-091-001/12.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 522/6.04.2017 г., издадено от директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.
Ответникът по касационната жалба - "Балкантекс" ЕООД, чрез адв. Томова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. На основание чл. 631 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и на основание чл. 19, параграф 3, буква "б" от ДЕС вр. чл. 267 от ДФЕС, е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:
- Как трябва да се тълкува понятието "правова държава", уредено в Преамбюла на Договора за Европейския съюз, в чл. 2 от ДЕС и чл. 21, т. 2, б. "б" от ДЕС?
- Включва ли понятието "правова държава" и разделението на властите като принцип, който трябва да се спазва от институциите на държавите членки?
- Когато косвени данъци на физически или юридически лица, които са граждани или имат своето седалище в друга държава членка, се определят в държавата членка, където възниква задължението за данък, по процедура съгласно акт, приет в нарушение на принципа на разделението на властите, представлява ли това нарушение на Преамбюла на ДЕС, на чл. 2 от ДЕС и чл. 21, т. 2, б. "б" от ДЕС?
В проведеното съдебно заседание на 9.04.2019 г. процесуалният представител на касационния жалбоподател - директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, моли да се остави без уважение молбата за отправяне на преюдициално запитване. Счита, че същото е формулирано прекалено общо. В представено по делото писмено становище моли искането за отправяне на преюдициално запитване да бъде оставено без разглеждане, като излага подробни мотиви за това. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно. Представителят на ВАП също така дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбaтa, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил ревизионен акт (РА) №Р-22222515006201-091-001/12.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 522/6.04.2017 г., издадено от директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който на "Балкантекс" ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ /данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори и др. / за 2011 г. и 2015 г., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от м. 03.2013 г. до м. 05.2015 г. в размер общо 53137.88 лв, за вноски за Държавно обществено осигуряване /ДОО/ за осигурители за периодите от м. 04.2010 г. до м. 12.2010 г. и от м. 02.2013 г. до м. 05.2015 г. в размер общо на 113348.54 лв, за вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за осигурители за периодите от м. 03.2013 г. м. 05.2015 г. в размер общо 49722.75 лв и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – Универсален пенсионен фонд – осигурители в размер на 24267.45 лв., като незаконосъобразен.
В случая съдът не е дал указания на страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса, както при насрочване на делото в открито съдебно заседание, така и в хода на процеса, което е съществено процесуално нарушение и по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото подлежащите на доказване правно релевантни факти следва да бъдат определени от първоинстанционния съд, който следва да извърши надлежно и конкретно разпределение на доказателствената тежест по всеки един от тези факти. Едва след изясняване на фактическата обстановка съдът следва да формира самостоятелни правни изводи.
Процесната ревизия е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. Необосновано съдът е приел, че основанието за провеждане на ревизия по особения ред е посочено едва в решението на директора на дирекция "ОДОП" София. Погрешно е възприето от съда също така, че в изпратеното уведомление по чл. 124 от ДОПК / стр. 343 от приложение 11 от преписката / никъде не се посочва на какво основание се преминава към ревизия по особения ред. Видно в горепосоченото уведомление е посочено, че е извършена съпоставка на регистрираните данни в информационния масив на НАП с иззетите първични документи от "Балкантекс" ЕООД, като е установено разминаване между декларираните данни с декларации обр. 6 и счетоводните документи на дружеството. В решението си съдът е стигнал до извод, че в хода на ревизията са иззети веществени доказателства по реда на ДОПК, а не на НПК. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. Извършените от органите по приходите действия са обективирани в протоколи. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
Съдът необосновано не е кредитирал изготвената СИЕ в хода на административното производство, като единствените мотиви, които излага се базират на това, че представените разпечатки от електронни файлове, свалени от компютрите на дружеството, не са годни доказателства.
Съдът е изчерпал правните си изводи до липсата на основания за провеждане на процесната ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. В нарушение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК административният съд не е изяснил делото от фактическа страна. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства, да обоснове приемането им за доказателствен материал, както и да отдели спорното от безспорното съобразно събраните доказателства и фактите по делото.
Допуснатите от административния съд процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да разпредели доказателствената тежест между страните, както и на основание чл. 171, ал. 4 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК съдебният състав следва да укаже на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства и да изложи собствени правни изводи върху възприетата фактическа обстановка. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. Цитираната норма ясно сочи в кои случаи би могло да се отправи преюдициално запитване. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение, защото въпросите, формулирани в него, не касаят нито тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, нито тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС, а по съществото си са искане за тълкуване на принципа на "правова държава" и принципа на "разделение на властите". Въпросите, поставени от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, също така не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване.
Предвид горното, настоящият състав приема, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване по въпросите посочени от ответника по делото до СЕС е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение