Определение № 406 от 13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 92/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. В. Й. против решение №1550 от 18.10.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1222 по описа за 2021 г. на Варненския окръжен съд, ГО, V състав, с което е отменено решение № 260012 от 18.02.2021 г. по гр. д. № 363 по описа за 2021 г. на Провадийския районен съд и е постановено друго решение за предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Й. Й. Й. и В. Й. Й. на майка им В. Ж. В., местоживеенето на децата е определено при тяхната майка, определен е режим на лични отношения с бащата Й. В. Й., който е осъден да заплаща на всяко едно от децата месечна издръжка в размер на 162,50 лв.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът при постановяване на решението си по чл.127, ал.2 от СК да се съобрази с мнението на децата, дадено при изслушването им и да вземе предвид чувствата и желанията на децата в конкретния случай с оглед техните нужди и техния интерес?

2. Местоживеенето на децата и продължителността на това живеене представлява ли критерий при решаване на въпроса на коя от страните да бъде предоставено упражняването на родителските права?

3. Задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните?

Ответницата по касационната жалба В. Ж. В. счита, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:

Касаторът Й. В. Й. е изложил в исковата молба, че е живял с В. Ж. В. на съпружески начала повече от 15 години, като от тази връзка са родени две деца Й. Й. и В. Й.. От декември 2019 г. отношенията им са били влошени, от началото на 2020 г. те не живеят заедно, а от края на март същата година единствено той се грижи за децата. Ето защо е поискал да му бъде предоставено упражняването на родителските права.

В. Ж. В. е оспорила иска и на свой ред е поискала посредством насрещен иск да и бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетните деца.

Провадийският районен съд е предоставил родителските права на бащата със съответните последици относно местоживеенето, режима на личните отношения с другия родител и дължимата издръжка, аргументирайки се най-вече с това, че е в интерес на децата да не се променя принудително, а да се запази съществуващото фактическо положение и децата да останат да живеят при бащата в дома му в [населено място], [улица].

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е предоставил родителските права на майката. Този съд не е отрекъл, че бащата е отговорен родител и между него и децата има силна емоционална връзка. Посочил е обаче прояви на бащата, които не дават основание да се приеме, че може да упражнява родителски права и да се справя успешно с отглеждането и възпитанието на синовете си. Позовал се е на заповедта за незабавна защита, на решението спрямо майката за мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу бащата и на данните по делото, включително от изслушването на детето Й., което е било свидетел на насилие от страна на бащата срещу майката. Констатирал е, че имайки поведение на насилник, бащата не е добър пример за децата. Подчертал е също, че бащата се явява и отчуждител за децата си срещу майка им, което се установява от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Според тази експертиза при децата е налице родителско отчуждение спрямо майката в умерена степен.

Така постановеното решение действително не отговаря на желанието на малолетните деца да живеят при своя баща, но е съобразено с техния интерес за тях да полагат грижи и двамата родители, без да се губи връзката с майката заради родителско отчуждение спрямо нея. Именно интересът на децата е решаващ при преценката на кого да се предоставят родителските права, а тяхното желание не е задължително за съда. В този смисъл е и цитираната от касатора практика на ВКС-решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 2117/2020 г. на III ГО на ВКС и решение №20 от 24.05.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на IV ГО на ВКС. Ето защо разрешението, дадено от въззивния съд на първия въпрос на касатора не противоречи на практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Същият извод следва и относно втория поставен от касатора въпрос, който предполага, че преместването на децата от обичайното им в друго местоживеене им създава съществени неудобства. Анализът на фактическата обстановка по настоящото дело обаче води до извода, че такъв проблем не съществува. Местожителството на децата е определено на адреса, на който страните и съответно децата са живели-гр. В., [улица], ап., където са създадени достатъчно добри условия за тях.

В решението си Варненският окръжен съд изрично е посочил, че В. В. може да разчита на помощта на своята майка, както и на сестра си и нейната дъщеря, която се е грижила за момчетата. Тези данни за разширеното семейство, на което майката може да разчита при отглеждане на децата, се съдържат в социалните доклади, поради което не е било необходимо служебно събиране на други доказателства. Ето защо и по третия въпрос не може да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на В. В. 500 лева разноски за касационното производство..

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение