Определение № 433 от 03.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1529/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2, изр. първо ГПК, образувано по частни жалби на [фирма], [фирма] и [фирма] /н/ срещу разпорежданията от 06.12.2013г. на Варненския АС, с които са върнати като недопустими /подадени срещу неподлежащ на обжалване акт/ частните им касационни жалби срещу Определение № 735 от 14.11.2013г. по ч.т.д.№ 754/2013г. В частните жалби на дружествата се поддържа, че върнатите касационни жалби са основани на доводи за нищожност и недопустимост на определението на въззивния съд и с тях е бил повдигнат спор относно правомощията и правораздавателната компетентност на въззивния съд спрямо актове на първоинстанционния съд по отправяне на преюдициално запитване, и тяхната допустимост следва да бъде преценена от ВКС. Постъпил е отговор от [фирма], с който се оспорва основателността на частните жалби. При произнасянето си съставът на ВКС, ТК, І т.о. съобрази следното: Първоинстанционният съд в качеството си на съд по несъстоятелността е постановил определение по чл.629,ал.1 ГПК –за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности и на основание чл.631,ал.1 ГПК е спрял производството по делото, посочвайки, че предвид разпоредбата на изр.второ, неговото определение не подлежи на обжалване. Сезиран с частна жалба на [фирма], въззивният съд е счел, че в конкретния случай постановеното определение в частта за спирането на производството по делото подлежи на обжалване, с оглед на етапа от развитието на производството по осребряване на имуществото /по реда на чл.717н ТЗ/ и предвид оплакванията за неговата нищожност, респ.недопустимост. Частните касационни жалби срещу това определение са върнати по съображения, че атакуваният акт не подлежи на обжалване, защото няма характер на преграждащ и неговата обжалваемост не е изрично предвидена в закона - чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, и че приложение следва да намери разпоредбата на чл.613а,ал.3 ТЗ-определението е постановено в производство по несъстоятелност и не от посочените в ал.1 на същата разпоредба актове. Произнасянето на въззивния съд по допустимостта на подадените частни касационни жалба е в кръга на неговата компетентност- аргумент от разпоредбата на чл.285 ГПК, както и в неговите правомощия е връщането им при констатация, че са насочени срещу неподлежащ на обжалване акт- аргумент от разпоредбата на чл.286 ГПК. Разпореждането за връщане на частните касационни жалби е правилно, тъй като те действително са насочени срещу непреграждащо развитието на производството въззивно определение за отмяна на постановено спиране на делото. Определението на въззивния съд не попада в кръга на тези, подлежащи на обжалване по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 ГПК като непреграждащо развитието на делото и непосочено изрично в закона. По тези съображения е изключена проверката и по отношение на твърдяната от трите юридически лица негова нищожност и недопустимост. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение: