Решение № 5766 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 343/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Вододел“ ООД с управител Р. Х., чрез адв. Банков против решение № 10676/27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1172/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, в обжалваното решение не са обсъдени поддържаните от него правни и фактически доводи, което е довело до неправилно тълкуване на фактическата обстановка и следователно до неправилно прилагане на материално-правните норми. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, чрез уважаване на жалбата на дружеството срещу административния акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Банков. Ответната страна – Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив, чрез процесуален представител ст. юрк. Димитрова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава писмено и в съдебно заседание становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати твърдените от касатора нарушения. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Вододел“ ООД срещу Решение № РР-6183/21.05.2025 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“- гр. Пловдив, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително № 31510438 от 27.12.2013 г. От фактическа страна е установено, че търговското дружество „Вододел“ ООД е титуляр на Разрешително № 31510438 от 27.12.2013 г., продължено с Решение № РР-3495 от 08.05.2019 г., за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, от подземно водно тяло с код BG3G00000NQ002 – “Порови води в Неоген – Кватернер – Карловска котловина“, чрез един брой тръбен кладенец, с цел на водовземането- самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и други цели (хигиенизиране на площадка), обект на водоснабдяването – “Цех за бутилиране на вода“ в имот УПИ V-697, кв.118 по плана на с. Дъбене, община Карлово, издадено на дружеството от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район. Установено е, че по заявление с вх.№ РР-02-103 от 12.09.2018г., подадено дружеството „Вододел“ ООД е издадено Решение №РР-3945 от 08.05.2019 г. на Директора на БДИБР – Пловдив, с което решение, на основание чл.78, ал. 2, се продължава срокът на действие на Разрешително №31510438 от 27.12.2013 г. до 27.12.2023 г. Разрешително №31510438 от 27.12.2013 г. се е изменило, като целта на ползване на водата се променила на “Самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато отнетата вода се ползва с цел производство на храни, лекарствени или козметични продукти и водоснабдяване за други цели“. Разпределението на годишния обем за различните цели за ползване на водата се е променило на “За самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато отнетата вода се ползва с цел производство на храни, лекарствени яли козметични продукти: до 94 609,46 куб.м/годишно, За водоснабдяване за други цели: до 473,04 куб.м/годишно. Добавя се нова графа “Разрешен минимален годишен воден обем” – “Qмин. = 95 082,5 куб.м/годишно“. Решението е неразделна част от Разрешително №31510438 от 27.12.2013г. На 12.09.2023 г. в БДИБР – Пловдив дружеството е подало Заявление с вх.№ РР-02-176 за продължаване на разрешително № 31510438 от 27.12.2013 г., продължено с Разрешително № РР-3495 от 08.05.2019 г. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че жалбата е неоснователна. Съдът е отхвърлил жалбата, приемайки, че не е изпълнена една от кумулативните предпоставки по чл. 78, ал. 2, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) – изпълнение на условията на издаденото разрешително. Конкретните нарушения, установени от съда, са от една страна липсата на собствен мониторинг. Дружеството не е извършвало и представяло задължителните ежегодни химични, радиологични и микробиологични анализи на добиваната вода за периода след 01.01.2020 г., в нарушение на условията на разрешителното и Наредба № 9 от 16.03.2001 г. От друга страна не са подавани своевременно или изобщо декларации за такси. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ да подава ежегодни декларации за изчисляване на дължимата такса за водовземане за периода след 2020 г. Съдът е приел, че тежестта за доказване на изпълнението на тези условия лежи върху жалбоподателя, който не е представил доказателства за спазването им Съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен държавен орган, в писмена форма, в съответствие с материалния и процесуалния закон и установената фактическа обстановка. Съдът е намерил, че е налице неизпълнение на условията на цитираното разрешително във връзка с спазване на залегналите условия и осъществяване на собствен мониторинг, изискващ ежегодно извършване на химични, радиологични и микробиологични анализи и изследвания на добиваната подземна вода. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правнорелевантните факти, свързани с административното правоотношение по ЗВ. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните. За да се продължи срокът на действие на вече издадено разрешително е необходимо да са налице предпоставките изброени в чл. 78, ал. 2 ЗВ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ, продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал. 1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. Според чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗВ лицата, на които са „предоставени права за водовземане или ползване" на водни обекти, са длъжни да провеждат собствен мониторинг, съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14 и условията в издадените разрешителни за: количеството и качеството на водите. Такива задължения произтичат и от чл. 56, ал. 1, т. 14 ЗВ и чл. 67, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите. От представяните от дружеството протоколи за изпитване във връзка със задължението за извършване на собствен мониторинг, се установява, че собственият мониторинг не се изпълнява така, както е заложен в Разрешително № 31510438 от 27.12.2013 г., продължено с Разрешително № РР-3495 от 08.05.2019 г., касаещ ежегодно извършване на химични, радиологични и микробиологични анализи и изследвания на добиваната подземна вода. Тези констатации не бяха опровергани от дружеството-касатор в хода на съдебното производство. С оглед на горното, правилно административният съд е постановил, че процесното решение, с което отказва продължаване срока на разрешителното е законосъобразно и административният орган е действал изцяло в съответствие с императивните норми на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ. При преценка дали да продължи срока на разрешителното по чл. 78 от ЗВ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при липса на някоя от предпоставките или отсъствие на някое от условията регламентирани в закона, колкото и формални да са те, е длъжен да откаже продължаване действието на вече издаденото разрешително. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на съда, с изключение на тези във връзка с липсата на доказателства за извършена проверка на място след 16.10.2018г., на която дата е съставен Констативен протокол № ПВ3-243, а именно че на процесния тръбен кладенец има монтирани водомери, противно на приетото за установено от ответника по делото, което само по себе си не е относимо и не влиза в посочените неизпълнени условия в разрешителното, както и в осъществяването на собствен мониторинг. Неоснователни са твърденията на касатора за липса на нарушения и изпълнение на условията по чл. 78 от ЗВ. Тези твърдения не се доказаха в хода на съдебното производство и не почиват на установената по делото фактическа обстановка, приобщените относими доказателства, както и приложимата нормативна уредба. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че системното неизпълнение на задълженията за мониторинг и деклариране на такси за период от над четири години представлява съществено нарушение на условията на разрешителното. Това нарушение е самостоятелно и достатъчно основание за постановяване на отказ за продължаване на срока на разрешителното съгласно чл. 78, ал. 2, т. 3 от Закона за водите. Принципът на съразмерност, който ВАС понякога прилага при несъществени или изолирани нарушения (както в Решение № 16259 от 28.11.2019 г. по адм. д. № 4123/2019 г.), е неприложим в разглеждания казус поради системния и продължителен характер на неизпълнението /Решение № 5016 от 2022 г. на ВАС/. Ето защо, настоящия състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. В полза на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив следва да бъде присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева или 51,13 евро Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение