Определение № 9068 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Неткредит“ООД срещу определение № 2474/16.06.2025 г., постановено по адм. д. 263/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора (АС-Стара Загора). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да му бъдат присъдени разноски за юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 лв. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът А. Г. В. оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 2474/16.06.2025 г., постановено по адм. д. 263/2025 г. по описа на АС – Стара Загора е отхвърлено искането на „Неткредит“ООД за допълване в частта относно разноските на определение № 1765/30.04.2025 г., постановено по същото дело, с което то е прекратено поради оттегляне на жалбата на А. В.. Административният съд е приел, че преди прекратяване на съдебното производство не са осъществени процесуални действия от „Неткредит“ООД чрез процесуален представител (юрисконсулт), поради което и не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно и обосновано е приел, че в случая ответната страна в първоинстанционното производство, прекратеното поради оттегляне на жалбата преди насрочване на открито съдебно заседание, няма право на разноски. По делото липсва становище по жалбата на „Неткредит“ООД и доказателствени искания, а единственото процесуално искане е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Администрирането на преписката по реда на чл. 152 от АПК представлява техническа дейност, за която не се изисква процесуално представителство от юрисконсулт или адвокат. В съответствие с действителния смисъл на правилата относно разпределение тежестта относно разноските, АС-Стара Загора е обосновал извод, че по отношение на ответникът не е възникнало право на разноски само защото е изпълнил указанията по чл. 152, ал. 4 от АПК на съда от 14.03.2025 г. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение