Определение № 4450 от 29.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3801/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Д. Б. срещу определение № 131/03.08.2022 г. по гр. д. № 2055/2022 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о., с което в производство по чл. 307 ГПК е оставена без разглеждане молба вх. № 260535/14.01.2022 г. за отмяна на влязло в сила решение № 302/12.03.2019 г. по в. гр. д. № 25/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3744/07.11.2018 г. по гр. д. № 6443/2018 г. на Пловдивския районен съд. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, II-ро г. о., е приел, позовавайки се на разрешението, дадено в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, тъй като на първо място се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение, които могат да бъдат предмет на разгреждане само при въззивно или касационно обжалване, но не и в производството по чл. 303-309 ГПК. На второ място съдът е посочил, че заявеното от молителя сочи на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно която се изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Посочил е, че под установяване по надлежния съдебен ред се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или спозразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. Установяване по този ред на неистинността на заключението на изслушано по делото вещо лице или престъпно действие на член на състава на съдилищата, разгледали делото, каквито са наведените в случая твърдения, не само не е удостоверено, но дори не се и твърди - молителят свързва поддържаното отменително основание с постановление на Върховната касационна прокуратура от 14.01.2021 г. по пр. пр. № 15404/2020 г. В отговор на дадените от ВКС с определение № 126/13.07.2022 г. указания съгласно чл. 306, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, молителят се е позовал на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е изложил обстоятелства, които действително да са годни да бъдат подведени под хипотезата на тази разпоредба. Оплакванията, изложени в частната жалба, са неоснователни, а обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. В подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение не се твърди поддържаната от молителя теза: по предвидения в закона ред - чрез влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, да е било установено престъпно действие във връзка с решаването на делото, нито такива доказателства са посочени или представени с молбата. Не изпълнява изискването на закона - чл. 306, ал. 1 ГПК, за точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, и на задължителната съдебна практика по приложението му, цитирана в обжалваното определение, позоваването и представянето на постановление на Върховната касационна прокуратура, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба на Б. Д. Б. срещу отказ за образуване на досъдебно производство за твърдени от същия престъпления по служба /чл. 282 НК/ и/или престъпления против правосъдието /чл. 286, ал. 1, чл. 288, чл. 294, ал. 4 НК/, извършени от определени магистрати - прокурори и съдии, разгледали и решили инициирани от него прокурорски преписки и граждански дела. Жалбоподателят счита, че след като, видно от посоченото постановление, не може да се постанови влязла в сила присъда, то установяването в разглеждания случай на обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да стане по реда на чл. 422, ал. 1, т. 2 и ал. 2 НПК чрез съдебно разследване, а това налага молбата за отмяна на влязлото в сила решение да се приеме за допустима. Доводът е неоснователен. Разпоредбата на чл. 422 НПК се намира в глава тридесет и трета на НПК, която урежда процедурата по възобновяване на наказателни дела, поради което е и неприложима в производството по отмяна на влезли в сила решения по граждански дела, уредено в глава двадесет и четвърта на ГПК. В това производство съдът не разполага с правомощието да установява наличието на престъпни обстоятелства, нито да спира производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, или да сезира прокурора по реда на чл. 194, ал. 3, изр. 2-ро ГПК за установяване неистинност на документ. Освен това срокът за подаване на молбата за отмяна на влязло в сила решение започва да тече съгласно чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК от влизане в сила на решението или узнаване на присъдата за установяване на обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.