Определение № 839 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 167/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. П. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“– Затвора [населено място], срещу Определение № 1206 от 21.10.2024г. постановено по адм. дело № 293/ 2024г. по описа на Административен съд– Ямбол (АС Ямбол). Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с искова молба на С. П. С. против Административен съд– Бургас, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на непредоставяне на документи в цялост по адм. дело № 1783/ 2022 г. по описа на Административен съд– Бургас за периода от 08.02.2023г. до 23.08.2023г. С исковата молба С. е отправил и искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, поради липса на финансови средства. С обжалваното определение С. П. С. е освободен от плащане на държавни такси и разноски по адм. дело № 293/ 2024 г. по описа на АС Ямбол, оставено е без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото и е оставен без разглеждане предявеният от него иск против Административен съд– Бургас за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. В хода на съдебното производство, съдът е изискал да бъде представено за послужване административно дело № 1783/ 2022г. на АС- Бургас. В отговор е получено Писмо с изх. № 2163/ 27.09.2024г., че делото не може да бъде представено, тъй не е приключило (несвършено), като по него е постъпила молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Съдът приел исковата молба за недопустима, като изложил мотиви за това. Посочил за безспорно установено обстоятелството, че по делото на АС Бургас са предоставени всички изискани от лицето с нарочни молби материали, свързани с водене на производството, включително и копия от протоколите на проведените съдебни заседания. Приел е, че са налице условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса, но искането му за предоставяне на правна помощ е неоснователно, поради недопустимостта на претенцията му. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията- чл.4 ЗОДОВ. Исковата претенция се основава на отказа на Административен съд– Бургас да предостави документи по адм. дело № 1783/ 2022г. Действително, към момента на постановяване на обжалваното определение съдебното производство по административно дело № 1783/ 2022г. на АС Бургас не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради и което е недопустимо разглеждането на исковата молба на С. по същество, поради това че същата е преждевременно подадена. Освен това по делото на АС Бургас са предоставени всички изискани от лицето с нарочни молби материали, свързани с водене на производството. По отношение на нейната недопустимост следва да се посочи, че административните съдилища не са администрации, а правораздавателни органи, част от съдебната власт. Те не отговарят по ЗОДОВ за вреди, причинени от съдопроизводствени и деловодни действия, извършени в хода на висящото съдебно производство. Поради това определението на Административен съд– Ямбол е правилно. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ следва да се посочи, че и в тази част определението е правилно. Обосновано съдът е посочил, че недопустимостта на предявения от С. П. С. иск в случая обуславя неоснователността на искането му за допускане на правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП, във вид на процесуално представителство по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение,