Определение № 10970 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2025 г.
ВАСТрето отделение05.11.2025 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 7591/ 05.03.2025г. по административно дело 10002/ 2024 г. на Административен съд София град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ ИРИНА КЮРТЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Й. М. подадена против Определение № 7591/ 05.03.2025г. по административно дело 10002/ 2024г. на Административен съд- София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата, против Удостоверение за наследници изх. № КИВ24-УГ51-134/ 15.08.2024г. на кметство [населено място] район „Банкя“ на Столична община. В частната жалба са изложени съображения, от които могат да се извлекат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли да се отмени обжалваното определение. Ответната страна- кмет на кметство [населено място] район „Банкя“ на Столична община не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество- неоснователна, поради следното: Производството по административно дело 10002/ 2024 г. на Административен съд- София град е било образувано по жалба на В. Й. М. против Удостоверение за наследници изх. № КИВ24-УГ51-134/ 15.08.2024г. на кметство [населено място] район „Банкя“ на Столична община. Решаващият съд е приел, че жалбата е недопустима като подадена против акт, който не подлежи на оспорване. Съвкупната преценка на изявленията на жалбоподателката налагал извода, че тя оспорва съдържанието на документ, какъвто се явява удостоверението за наследници. Това оспорване не било допустимо по съдебен ред, съгласно чл.82, ал.2 АПК. Констатирал, че е налице основанието по чл.159, т.1 АПК, поради което е оставил без разглеждане жалбата. Върховният административен съд намира, че определението е правилно. Издаване на удостоверение за наследници е въз основа на искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. Самият документ е удостоверителен административен акт, издаден на основание чл. 24, ал. 1 ЗГР, с който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени в същите наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт. С оглед на това удостоверението за наследници е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Само отказът да се издаде такъв документ може да се обжалва по административен и по съдебен ред. С Тълкувателно решение № 5/ 30.05.2017г. по Тълкувателно дело № 1/ 2016г. на ВАС е прието, че „актовете за гражданско състояние, съставени по реда на ЗГР не подлежат на оспорване по реда на чл.128, ал.1 от АПК“. Съдържанието на удостоверителните административни актове, посочени в чл. 21, ал. 3 АПК не подлежи на оспорване по съдебен ред по аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.9 от АПК. Волеизявлението на издателя относно фактите и обстоятелствата с правно значение, които са обективирани в удостоверителния документ, съставляващи неговото съдържание, може да се оспори само по административен ред. В този смисъл е нормата на чл. 81, ал. 2 АПК, която изрично регламентира, че по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ, поради което по аргумент за противното, съдът обосновано е преценил, че съдържанието на документа, представляващ удостоверителния административен акт не може да се оспорва пред съда. Обстоятелството, че жалбоподателката не е съгласна със съдържанието на издадения документ й дава възможност да оспорва същия пред горестоящият административен орган по реда на административния контрол, но не и пред съда. Неотносими са въпросите свързани с посочения в удостоверението за наследници адрес. Правоотношенията свързани с адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес са регламентирани в глава четвърта от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и чл. 138, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за функциониране на ЕСГРАОН. Съществува ред за защита на правото на адресна регистрация на лице, подлежащо на гражданска регистрация. Адресната регистрация по чл. 91 от ЗГР на някой от адресите, на които може да се извършва адресна регистрация по чл. 89, ал. 5 от ЗГР и промяната по чл. 98 от ЗГР, става по административен ред. Според чл.92, ал.13 ЗГР актовете, с които се отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес, подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Определението на административния съд, с което жалбата срещу удостоверение за наследници е оставена без разглеждане е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,