Определение № 354 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1773/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение по делото № 3289 от 20.11.2025 г. не е допуснато касационно обжалване по подадена от Гаранционен фонд, частна касационна жалба срещу определение № 245 от 15.07.2025 г., постановено от Апелативен съд - Пловдив по в.ч.т.д. № 362 описа на съда за 2025 г., с което е потвърдено решение № 57 от 08.05.2025 г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик по т.д. № 9 по описа на съда за 2025 г. в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение молбата на частния касационен жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение по съществото на спора в частта за разноските. В приключилото производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК ответникът по частната касационна жалба адвокат Г. Й. от САК, чрез адвокат К. Д. е ангажирал отговор на жалбата, и е претендирал разноски, в уверение заплащането на които е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорено и посочено в същия като заплатено, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. С подадена в законоустановения преклузивен срок молба по чл. 248 от ГПК, ответникът по частната касационна жалба адвокат Г. Й. от САК, чрез адвокат К. Д., иска допълване на постановеното по делото определение, като бъде осъден частният касационен жалбоподател в приключилото производство – Гаранционен фонд, да му заплати описаното адвокатско възнаграждение. Молбата е допустима, но неоснователна. В производствата по жалби срещу актове, приключващи делото в съответната инстанция /чл. 81 от ГПК/ в съответните им части, с които се определя и разпределя отговорността на страните за разноски, каквото е и приключилото производство по настоящото дело с предмет чл. 274, ал. 3 от ГПК, разноски не се дължат и не се присъждат. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение