Определение № 455 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2632/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№11316/14.05.2020г., подадена от И. Д. Т., С. М. И., К. Н. Г. и Г. Н. Г., чрез процесуалния им представител адв.Д. Г. от АК-В., срещу решение №352, постановено на 05.03.2020г. от Варненския окръжен съд, ГО по в.гр.д.№2353/2019г., потвърждаващо решението на първоинстаницонния съд, с което допуснатият до делба имот, находящ се в СО „П.“, район „М.“, [населено място], общ.В., представляващ имот с пл.№.......... по кадастралния план на СО „П.“ от 2000г., целият с площ от 1000кв.м. по документ за собственост, а по скица – 984 кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения, е изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поддържат, че в противоречие с практиката на ВС и ВКС въззивният съд не е изложил мотиви дали приема или не приема за основателно искането от страна на група от съделителите за поставяне в общ дял на част от имота, отговаряща на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел. Поддържат също така, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС (решение №100 от 27.07.2015г. по гр.д.№6463/2014г. на I г.о. на ВКС и решение №258 от 25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на II г.о. на ВКС) по въпроса при извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК следва ли съдът да се съобрази с искането на съделителите за групирането им и получаване на общ дял от допуснатия до делба имот. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Ц. Л. Л. чрез процесуалния си представител адв.И. Д. от АК-В., изразява становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Производството е за делба във фазата по извършване. С решение №4559 от 13.11.2018г., постановено по гр.д.№1108/2018г. на Варненския районен съд, X.-ми състав е допуснато извършването на съдебна делба на имот с пл.№.... по кадастралния план на СО „П.“ от 2000г., целият с площ от 1000 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 984 кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения, между съделителите И. Д. Т. с дял от 1/12 ид.част, К. Н. Г. с дял от 1/12 ид.част, Г. Н. Г. с дял от 1/12 ид.част, Ц. Л. Л. с дял от 5/12 ид.части и С. М. Г. с дял от 4/12 ид.части. В обжалваното решение е прието, че допуснатият до делба имот е неподеляем, поради което делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан, като по реда на чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на Варненския районен съд по тези два въпроса – поделяемостта и начина на извършване на делбата. Съображенията за неподеляемостта на имота са основани на заключението на изслушаната по делото СТЕ, според чието заключение имотът е реално неподеляем. По наведените в подадената от И. Д. Т., С. М. И., К. Н. Г. и Г. Н. Г. въззивната жалба доводи за възможността имотът да бъде разделен на два дяла според заключението на вещото лице, като единият им бъде поставен в общ дял, за което са изразили изрично съгласие, въззивният съд не се е произнесъл. Изложени са съображения само по съдържащата се във въззивната жалба теза за приложимостта на чл.353 ГПК, като е прието, че когато имотът, предмет на делбата, е неподеляем и от него не могат да се обособят дялове, които да съответстват по стойност на съотношението на дяловете на съделителите и да се разпределят между тях по реда на чл.353 ГПК, имотът следва да бъде изнесен на публична продан, което, според въззивния съд, е и най-справедливият и законосъобразен начин за разрешаване на правния спор в настоящия случай. С оглед така изложените от въззивния съд съображения, които се основават на установените по делото факти, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. На първо място следва да се отбележи, както е прието и в обжалваното решение, че по делото липсват данни за реалната поделяемост на допуснатия до делба имот при спазване на изискванията на ЗУТ и при провеждане на предвидената в този закон процедура. Действително в проведеното на 13.03.2019г. от първоинстанционния съд открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че е възможно поделяне на допуснатия до делба имот на два имота, но писмено заключение в този смисъл с посочване на границите на обособените реални дялове по делото не е допускано и приемано – съдът е дал възможност на страните да уточнят задача към вещото лице с цел изготвяне на допълнителна съдебно техническа експертиза, но подобно уточнение не било направено, поради което в проведеното на 05.06.2019г. от първоинстанционния съд открито съдебно заседание искането за такава експертиза е оставено без уважение и процесуалните представители на всички съделители са заявили, че нямат други доказателствени искания. Искане за изслушване на такава експертиза не е било направено и с подадената въззивна жалба. Освен това съделителите И. Д., С. М., К. Н. и Г. Н. са направили искане за поставяне на реална част от имота в общ дял едва с подадената въззивна жалба, без при това да са поискали, както вече беше отбелязано, изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване на възможното поделяне на имота на два реални дяла нито са изготвили подобен проект – в производството пред първоинстанционния съд съделителите са правели единствено предложения за възможни варианти за групиране на съделителите, но в проведеното на 05.06.2019г. открито съдебно заседание са заявили, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан. При съобразяване на тези данни в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като от същия не могат да бъдат обособени дялове, които да съответстват по стойност на съотношението на дяловете на съделителите, които да бъдат разпределени между тях по реда на чл.353 ГПК. Сочените в изложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС не обосновават наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касаят хипотези, при които по делото е доказана възможността за обособяване на реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и воля за получаване в общ дял. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение