Определение № 9453 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9440/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Д. Г., подадена чрез процесуален представител срещу определение № 1280/04.07.2025г., постановено по адм. д. № 194/2025г., на Административен съд – Добрич, с което е върната исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Инспекторат към Висш съдебен съвет и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Инспекторат към Висш съдебен съвет не е изразил становище. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащо на обжалване определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, преграждащо по-нататъшното развитие на производството, е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред Административен съд - Добрич е образувано по искова молба на Д. Г. против Инспекторат към Висш съдебен съвет, с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с обжалването на наказателно постановление №4 от 03.09.2019г. на Главен инспектор на Инспекторат към ВСС. За да прекрати производството по делото, Адм.съд Добрич е приел предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл. 203, ал. 1 от АПК за недопустими, при приложението на чл.8, ал.3 ЗОДОВ, тъй като е налице ред за присъждане на разноски в съдебното производство по ЗАНН. Определението е неправилно. Няма спор, че НП е обжалвано по съдебен ред и с влязло в сила решение е отменено. С влезли в сила съдебни актове в съдебното производство по ЗАНН е отказано присъждане на разходи на Д. Р. за пътни разноски, за нощувка и загубено възнаграждение за един работен ден, поради ползване на неплатен отпуск, всички във връзка със защитата по образуваното съдебно административно-наказателно дело, като е прието, че в ЗАНН не се съдържа ред за присъждане на този тип разходи на страна по делото. Спорът по делото е за допустимостта на иска за обезщетение на вреди от посочения вид, за които се твърди, че са в причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.02.2015 г. на ОСС, от ГК, от ВКС и ОСС, от I и II колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С това Тълкувателно постановление на практика се даде отговор, чрез разширително тълкуване на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, че приложното поле на тази разпоредба не се ограничава до административните актове, издавани по реда на АПК, а включва и незаконосъобразните наказателни постановления. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, искаътпо чл. 1, ал. 1 се разглежда по реда на АПК, а производствата за обезщетенията са уредени в чл. 203-чл. 207 от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В случая наказателното постановление е отменено, поради което е налице предвидената в процесуалния закон особена предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ. Противно на приетото от Административен съд Добрич, нито разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОДОВ е основание за връщане на исковата молба, нито в случая е налице хипотезата на чл.8, ал.3 ЗОДОВ – наличие на специален начин на обезщетяване. От една страна, въпросът за дължимостта на разходите, претендирани от ищцата във връзка със защитата пред съд срещу наказателно постановление, е разрешен с влезли в сила съдебни актове в съдебното административно-наказателно производство, като присъждане на сумата на сторените разходи и пропуснати ползи е отказано. От друга страна, действително разноските по чл.63д ЗАНН вр. чл. 143 АПК са такива за възнаграждения за адвокат, държавни такси и разноски във връзка със събиране на доказателствата и не включват претендираните от ищцата. Твърденията на Д. Р. за претърпени загуби в размер на сочените от нея разходи и пропуснати ползи от дължимо възнаграждение за един работен ден във връзка с незаконосъобразно наказателно постановление сочат правна квалификация на иска чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Друг начин за обезщетяване, тоест за покриване на сторените разходи и пропуснати ползи, както се посочи, не е налице. Разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОДОВ не е приложима и не е основание за връщане на исковата молба. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на закона, поради което следва да се отмени, а делото да се върне на Административен съд - Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,