Определение № 60185 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1783/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 65559/05.07.2021 г., подадена чрез пощенски оператор на 01.07.2021 г. от „Имотиинвест 2009“ ЕООД, представлявано от адв. Б. В., с искане за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, като в полза на молителя – касатор се присъдят сторените разноски, вкл. и за приключилите съдебни производства пред предишните инстанции. Твърди се, че извършеното от ответника прихващане след подаване на исковата молба съставлява своеобразно признание на иска, за чието завеждане ответникът е дал повод. В тази хипотеза искът е допустим, но неоснователен, поради което се моли за присъждане на всички сторени от ищеца разноски. Искането за допълване на определението е оспорено от ответника по молбата А. Л. С.. В постъпил по делото писмен отговор, чрез процесуален пълномощник, е застъпено становище за неоснователност на молбата, с оглед приключилото производство по приложеното т.д. № 1784/2020 г. на ВКС, в което е налице произнасяне по отговорността за разноски за предходните инстанции. Освен това, ответникът сочи, че не е дал повод за завеждане на иска, а прихващането е извършено въз основа на договор от 05.05.2015 г. и не е налице признание на иска. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Молбата е депозирана от легитимирана страна, при спазване на срока по чл.248 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. По т.дело № 1783/2020 г., образувано по касационна жалба на „Имотиинвест 2009“ ЕООД, настоящият съдебен състав е постановил определение № 312 от 01.06.2021 г., с което не е допуснал касационно обжалване на решение № 2789 от 13.12.2019 г. по т.д. № 2837/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, 11 състав. С определението не са присъдени разноски в полза на ответника по касация А. С., предвид липса на заявено искане, съответно, липса на доказателства за сторени разноски. С оглед изхода на делото в селективната фаза, искането на дружеството касатор за присъждане на разноски за производството пред ВКС е изцяло неоснователно. Що се отнася до молбата в останалата й част, то въпросът за отговорността за разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, е окончателно решен с влизане в сила на постановено, по реда на чл.250 ГПК, решение № 672/13.04.2020 г. по т.д. № 2837/2019 г. на Апелативен съд – София, недопуснато до касационен контрол с определение № 311 от 01.06.2021 г. по приложеното т.д. № 1784/2020 г. Независимо от тази констатация, в какъвто смисъл са основателните възражения на ответника по молбата, необходимо е да се отрази, че в проведеното по т.д. № 1783/2020 г. производство по чл.288 ГПК е принципно недопустимо произнасяне по отговорността за разноски за предходни съдебни инстанции. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение