Решение № 3045 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ гр. София, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила определение № 4374/28.04.2025г., постановено по адм. дело № 4059/2025г. на Върховен административен съд, Трето отделение. В искането за отмяна са развити доводи за наличие на съществено нарушение на процесуални правила, предвид факта, че АССГ не е посочил точния размер на дължимата държавна такса при касационното оспорване при подаване на касационната жалба и разпореждането му с което касационната жалба е върната е потвърдено с претендираното за отмяна определение на ВАС. С липсата на посочване точния размер на дължимата д.т. не може да се установи волята на съда и това води до невъзможност на молителя да изпълни точно указанията му, което рефлектира и на правото му на защита. Сочи се още, че на основание чл. 72, ал. 2 от ГПК субсидиарно приложима предвид чл. 144 от АПК когато с една искова молба се претендира както главен иск, така и евентуален то се събира една д.т., както е в конкретния случай където КОНПИ оспорва няколкото осъдителни диспозитива на първоинстанционния съд. По изложените съображения се иска отмяната на посоченото определение на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна – П. М. К., в постъпилия по делото писмен отговор на искането, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения за неоснователност на молбата и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждание. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решение № 28348/29.12.2024г., постановено по адм. дело № 9040/2024г. на АССГ е осъдена КОНПИ да заплати на П. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – главница в размер на 8 000лв., за периода 06.07.2016г. – 15.08.2018г., и обезщетение за неимуществени вреди от 15 000лв. за периода 28.08.2018г. – 14.11.2019г., ведно със законната лихва от предевяването на исковете до окончателното изплащане на сумите и е отхвърлена жалбата на физическото лице за заплащане на законната лихва за периода 15.08.2018г. – 15.08.2022г. Постъпила е касационна жалба от КОНПИ срещу решението на АССГ в осъдителната му част, като с разпореждане № 3160/30.01.2025г., АССГ е оставил касационната жалба без движение и е дал указания на КОНПИ да представи доказателства за внесена д.т. в размер на 12.50лв. по сметка на ВАС. На 14.02.2025г. КОНПИ представя платежно нареждане за платена д.т. в размер на 12.50лв. С разпореждане № 5417/17.02.2025г. АССГ е разпоредил препис от касационната жалба да се изпрати на П. К. за отговор. С разпореждане от 07.03.2025г. на ВАС, Председателя на трето отделение е върнал касационната жалба на АССГ с указания касационната жалба на КОНПИ да се остави без движение за посочване името и точния адрес на жалбоподателя и за довнасяне на сума от 12.50лв. дължима допълнителна д.т. С разпореждане № 8877/14.03.2025г., постановено по адм. дело № 9040/2024г. АССГ е оставил без движение касационната жалба на КОНПИ с указания за посочване името и точния адрес на жалбоподателя и за довнасяне на сума от 12.50лв. дължима допълнителна д.т. С молба с вх. № от 18.03.2025г. КОНПИ е посочил точното наименование и адрес на касатора и е представил квитанция за платена д.т. С разпореждане № 10990/28.03.2025г. АССГ е върнал касационната жалба на КОНПИ като е приел, че касатора не е отстранил нередовностите по касационната жалба във връзка с второто разпореждане на съда – не е представил доказателства за доплатена д.т. в размер на 12.50лв., тъй като е представена копие на квитанция, която е била представена при първоначалното оставяне на касационната жалба без движение т.е. представено е доказателства за платена само една д.т. от 12.50лв., но не и за допълнително платена такава. Съдът е приел, че е следвало касаторът с оглед исковите претенции да заплати 3 д.т. по 12.50лв. или общо 37.50лв. На 09.04.2025г., КОНПИ подава до ВАС частна жалба срещу разпореждане № 10990/28.03.2025г., по дело № 9040/2024г., на АССГ. С определение № 4374/28.04.2025г., постановено по адм. дело № 4059/2025г. на ВАС е оставено в сила оспореното разпореждане на АССГ. В мотивите е посочено, че Комисията не е проявила процесуална активност и не е отстранила нередовностите по подадената жалба, като обосновано и правилно АССГ е върнал подадената касационна жалба. Молбата е неоснователна. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство, е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, съгласно което актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата има предвид нарушаване на процесуалните правила, които имат за цел гарантиране правото на участие на страната по делото. Основанието за отмяна поради нарушаване на процесуалните правила, довела до лишаване на страната от възможност да участва по делото е налице, когато страната изобщо не е призована по делото макар да е конституирана като страна, или призоваването и е нередовно, или от призоваването до датата на съдебното заседание не е изтекъл предвидения за това в АПК срок. ВАС приема, че не всички нарушения на процесуалните правила са основание за отмяна на акта по реда на чл. 239, т. 5 от АПК, а само тези които са лишили страната от фактическо участие по делото респек. от фактическо представителство по спора, а така също и когато страната не е могла да се яви поради внезапно и непреодолимо или поне трудно преодолимо препятствие. В конкретния случай не се сочи от страна на молителя наличието на предпоставките визирани в чл. 239, т. 5 от АПК а именно нарушено участие на страната в съдебния процес поради обстоятелства свързани с процесуални нарушения касаещи личното участие на молителя в съдебния процес. Установява се, че молителят е бил представляван от процесуален представител, на който редовно са връчвани съдебните книжа, вкл. и акта с който касационната му жалба е върната и страната е реализирала правото си на частна касационна жалба. Както се посочи по-горе за да се приложи извънресния способ за отмяна на влязъл в сила съдебен акт следва да са налице обстойно посочените основания за това в нормата на чл. 239 от АПК, като тяхната липса води и до неоснователност на искането. Изнесените в молбата за отмяна факти водят до извод за наличие на касационни основания, не и за такива по чл. 239, т. 5 от АПК, като е недопустимо в производството по Глава XIV от АПК съдът да разглежда наведени основания по реда на чл. 209 от АПК. По изложените съображения, искането за отмяна на определение № 4374/28.04.2025г., постановено по адм. дело № 4059/2025г. на Върховен административен съд, Трето отделение, на посоченото правно основание, е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото, претенцията на подателя на искането за присъждане на разноски е неоснователна, а своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. КОНПИ следва да бъде осъден да заплати на П. М. К. сумата от 1 000лв. /511.30 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото, предвид представения списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия - петчленен състав и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК,