Определение № 9235 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9368/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на И. К. Г., притежаващ [ЕГН], адрес в гр.София, [жк], [адрес], против Определение № 21563/29.05.2026 година на Административен съд София - град, III отделение, 16 - ти състав, постановено по адм. д. № 3976 по описа за 2026 година на този съд. С определението е оставена без разглеждане жалбата на И. Г. срещу незаконосъобразното бездействие на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - София, изразяващо се в непроизнасяне по надлежно подадено възражение срещу Фиш за глоба серия Б № 144109 от 05.11.2025 г., издаден на И. К. Г., с който на основание чл.186 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.183, ал.4, т.12 е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл.15, ал.6 ЗДвП и е прекратено производството по адм. д. № 3976/2026 г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, защото е постановено при неправилно определяне предмета на спора, непълнота на мотивите, необсъждане на релевантни доводи, в противоречие с основни конституционни принципи, гарантиращи правото на достъп до съда. Моли за отмяна на определението и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия, произнасяне по допустимостта и основателността на жалбата, адресирана до съда. Претендира разноски. Ответникът по ЧЖ - Директорът на ОПП - СДВР не е подал възражение срещу ЧЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, прецени ЧЖ като процесуално допустима и неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно поради което следва да бъде оставено в сила. Административният съд е формулирал много подробни и убедителни мотиви, които се споделят от настоящият състав на ВАС, Осмо отделение и към които той препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. По делото е установено следното: На 05.11.2025 г. е съставен Фиш за глоба серия Б № 144109/05.11.2025 г., издаден от мл. автоконтрольор в ОПП при СДВР, с който на И. К. Г., на основание чл.186 ЗДвП вр. с чл.183, ал.4, т.12, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за нарушение на чл.15, ал.6 ЗДвП, извършено на 30.09.2025 г. около 08,54 часа при управление на МПС с рег. № [рег. номер] в бус лентата на [улица]в гр. София. По преписката се съдържат сигнал за нарушение и снимков материал. Процесният фиш е подписан лично от И. К. Г. на 05.11.2025 година, а по преписката е налична и декларация с която И. Г. заявява, че на 30.09.2025 г. около 08,54 часа е управлявал автомобил с рег. № [рег. номер] по [улица], запознат е с нарушението и е съгласен да му бъде съставен фиш. Въпреки това, И. Г. е подал на 07.11.2025 г. възражение касателно фиша, получено на 10.11.2025 г., входирано в Отдел ПП в СДВР с № УРИ 4332005845/19.01.2026 година. Административният съд е приел в определението си, че защитата по глава Петнадесета, раздел II АПК е насочена изцяло срещу неоснователно бездействие на административния орган да извърши определени фактически действия по задължение, произтичащо за него пряко от нормативен акт (чл.256, ал.1 АПК) или по силата на закона, след като е сезиран за тях (чл.256, ал.2 АПК). Не са фактически по смисъла на тези разпоредби действията, които се състоят в изявления. Отказът да се извърши изявление е административен акт, или отказ за административно действие, поради което защитата против него е посредством оспорване на административните актове или по реда на чл.197 и сл. АПК. Административният съд е посочил изрично, че осъдителен иск по чл.256 АПК в този случай е недопустим. Мотивирал се е, че непроизнасянето по възражението на И. Г. не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на чл.256 АПК. Съдът е анализирал разпоредбата на чл.186, ал.1 ЗДвП, предвиждаща, че за административни нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС, може да бъде наложена с фиш глоба в размера, посочен в административнонаказателната норма за съответното нарушение. В чл.186, ал.2 ЗДвП е регламентирано, че на лице оспорващо извършеното от него нарушение или отказващо да подпише фиша, се съставя акт. Идентичен е текста на чл.39, ал.3 от ЗАНН, в който е отбелязано, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел. По делото обаче е установено, че И. Г. е подписал лично фиша и е заявил, че е съгласен с неговото издаване. Поради това е неоснователно оплакването на частния жалбоподател за неправилно определяне предмета на процесния спор. Следва да се има предвид, че актът за установяване на административно нарушение е елемент от административно - наказателното производство, приключващо с наказателно постановление за налагане на административно наказание. Административно - наказващият орган разполага с правомощието да прецени дали да прекрати производството по преписката или да го завърши с издаване на наказателно постановление. Обстоятелството, че не е издал АУАН в случая не може да бъде квалифицирано като бездействие в хипотезата на чл.256 АПК. Преценката дали да бъдат издадени съотвнетните правораздавателни актове, не съставлява фактическо действие, произтичащо от закона. Допустимостта на иск по чл.256, ал.1 АПК предпоставя бездействие, свързано с налични административни правоотношение, а не с административнонаказателни. Правилно е прието от състава на АССГ, че АУАН не е индивидуален административен акт съгласно дефиницията на чл.21, ал.1 АПК, в който смисъл е и цитираната в определението практика на ВАС. Не би могло да се приеме твърдението на частния жалбоподател за създаден процесуален вакум, с лишаване на И. Г. от защита, при положение, че лицето е подписало фиша собственоръчно и без възражения. Определението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделени