Определение № 281 от 02.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4603/2017 г.

Производството е по реда на чл.151 ГПК. Образувано е по молба на Т. Ж. А. с направено искане за поправка и допълване на протокол от открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2018 г. Ответникът по молбата я оспорва, като просрочена и процесуално недопустима. Видно от данните по делото, както и от служебна справка, протоколът от съдебно заседание, проведено на 04.06.2018 г. е изготвен от съдебния секретар в рамките на предвидения в закона тридневен срок и е обявен на 08.06.2018 г., като от този момент страната е разполагала с възможност да се запознае с неговото съдържание. Следователно от тази дата протоколът, чиято поправка се иска, е бил и на разположение на страните по делото по см. на чл. 151, ал. 1 ГПК. Спрямо тази дата, поставила началото на едноседмичния срок, в който всеки участник в процеса е могъл да предяви молба за допълване или поправка на протокола, като молбата за поправка и допълване на протокола, изпратена по пощата на 14.06.2018 г. е подадена в срок. Същевременно, по делото е постановено съдебно решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване, като решението е постановено на 08.06.2018 г., т.е. молбата са поправка и допълване протокола от съдебното заседание, проведено на 04.06.2018 г. е подадена след постановяване на решението по съществото на спора, по реда на чл.290 ГПК. Уредената от законодателя правна възможност по чл. 151 ГПК за поправка или допълване на съдебния протокол, е функционално свързана със задължението на съда по чл. 7, ал. 1 ГПК да следи за надлежното извършване на процесуалните действия. Съдебният протокол се съставя при разглеждане на делото в открито съдебно заседание и цели да отрази исканията на страните, техните правни доводи и тези по повод на разглеждания правен спор. Доколкото може да се извърши- в смисъл да се допълни или поправи вече извършено процесуално действие, обективирано в съдебния протокол по предвидения за това ред по чл. 151 ГПК, то тази уредена от законодателя процесуална възможност на страната в процеса е ограничена както от срок във времето, така и от правния интерес от исканата поправка. След постановяване на съдебния акт по същество, липсва правен интерес от извършване на поправката, след като е налице формираната воля на съдебната инстанция по съществото на правния спор. С оглед постановяване на решение по съществото на спора от настоящата инстанция, то за страната липсва правен интерес от извършването на исканата поправка и молбата следва да се остави без разглеждане. Обжалване на определението на съда по чл. 151, ал. 4 ГПК, с което същият се произнася по искане за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание, не е изрично предвидено в процесуалния закон. Това определение не е преграждащо и за развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид необжалваемостта на определението, с което се допуска или отказва поправката или допълването на протокола от съдебното заседание, съответно не подлежи на обжалване и определението, с което се оставя без разглеждане молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК. Водим от горното, съставът на ВКС