Определение № 2903 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение05.06.2025 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1254 от 18.03.2025 г. по въззивно ч. гр. д. № 3403/2024 г. на Апелативен съд София за връщане на частна жалба с подател Г. В. К., постъпила срещу определение № 120 от 21.01.2025 г. по същото дело. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. К. срещу разпореждане № 1254 от 18.03.2025 г. на съдията-докладчик по въззивно ч. гр. д. № 3403/2024 г. на Апелативен съд София за връщане на негова частна касационна жалба, постъпила срещу постановеното по същото дело определение № 120 от 21.01.2025 г. Частната жалба е върната поради неизпълнение на дадените с разпореждане от 18.02.2025 г. указания за конкретизиране, дали обжалва изцяло постановеното по делото определение, евентуално в кои негови части/евентуално, заявява ли ново искане; както и да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В обжалваното разпореждането съдията докладчик е констатирал, че така дадените указания не са изпълнени от жалбоподателя в указания му едноседмичен срок. В постъпилата в отговор на разпореждане № 830 от 18.02.2025г. частна жалба, Г. В. К. заявява единствено, че с въпросното разпореждане се издевателства върху него, чрез фактическа манипулация с българските закони, че отказът да му бъде предоставена правна помощ е драстична злоупотреба с право и, че иска да бъде освободен от задължение за внасяне на държавна такса. При преценка, настоящият съдебен състав намира постъпилата частна жалба за допустима, но неоснователна по същество. От данните по делото се установява, че на страната са давани множество указания за отстраняване на нередовности, като постъпващите уточняващи молби са с идентично съдържание и преповтарят първоначално заявените доводи в първата постъпила жалба. Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС. В частната си жалба до настоящата инстанция жалбоподателя отново изтъква, че не може да изпълни дадените указания, защото не притежава юридическа правоспособност и не познава българските закони. Набляга се на описание на личността на съдиите докладчици по първоинстанционното и въззивното делото и се иска отвод на САС. Моли да бъде освободен от внасяне на държавна такса. В жалбата се съдържа и искане за отмяна на процесното разпореждане. Така изложените оплаквания са напълно безпочвени. От извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане настоящата съдебна инстанция намира, че същото следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Действията на страна по оспорване актовете на съда пред по-горната във функционално отношение инстанция се квалифицират като обжалване, чиято допустимост се преценява служебно въз основа на закона и предвидения в ГПК процесуален ред, а за изправяне на недостатъци в жалбата от категорията на посочените от Софийския апелативен съд се дават указания с разпореждане, което се постановява еднолично от съдията, на който делото е разпределено. В случая е била върната частна касационна жалба срещу определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба на Г. К. срещу първоинстанционното определение, с което се отхвърлят исканията на жалбоподателя за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, предоставяне на правна помощ и производството по делото,образувано по негов иск за обезщетение е прекратено.При обжалване на въззивни определения законът поставя определени изисквания /чл. 284, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3, т. 4 ГПК/, за които съдът следи при администриране на жалбата. Те са изрично указани и с разпореждане №331/17.02.2025г на председателя на Трето г.о на ВКС ,с което преписката е върната на САС. Дадените в следствие на това указания от администриращия съд до жалбоподателя са законосъобразни. За необходимостта от отстраняването им и последиците от тяхното неизпълнение жалбоподателят е надлежно уведомен. В законоустановения срок, а и след изтичането му, страната продължава да преповтаря твърденията си и да държи на становището си, че съдът е длъжен да разглежда жалбите без да поставя някакви допълнителни изисквания. Съдът е длъжен да предоставя защита по искания, които удовлетворяват процесуалните условия за редовност и допустимост. При неизпълнение указанията на съда се процедира съобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК /към която препраща текстът на чл. 275, ал. 2 ГПК/ ,като подадената частна касационна жалба се връща. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, III – то г. о.,