Определение № 17 от 08.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 3047/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 406 от 03.10.2017 г. по в. т. д. № 82/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлена подадената от дружеството молба по чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното по същото дело определение № 326 от 28.07.2017 г. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като в акта, чието тълкуване е искал, действително съществува неяснота относно това, дали с него е прекратено производството по делото изцяло, т. е. и по отношение на подадената от него въззивна жалба, или само по отношение на въззивната жалба на [фирма] (в несъстоятелност). Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място], Италия и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна. За да отхвърли молбата на [фирма], [населено място] за тълкуване на определение № 326 от 28.07.2017 г. по в. т. д. № 82/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото по жалбата на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място], въззивният съд е приел, че същата е преждевременно подадена, доколкото посоченият акт не е влязъл в сила поради подадените срещу него частни жалби. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. От разпоредбата на чл. 251, ал. 1 ГПК следва категоричния извод, че на тълкуване подлежат единствено съдебните актове, които са влезли в сила. По отношение на акта, за който [фирма] е сезирал въззивния съд с искане за тълкуване – определение № 326 от 28.07.2017 г. по в. т. д. № 82/2017г. на Пловдивски апелативен съд – посоченото условие не е било изпълнено. Този акт не е бил влязъл в сила, тъй като срещу същия са били депозирани частни жалби както от страна на [фирма] (в несъстоятелност), така и от страна на самия молител [фирма]. Съобразявайки посоченото обстоятелство, въззивният съд е постановил правилно определение. Отделно от това, искането за тълкуване би било и неоснователно, тъй като не е налице твърдяната от частния жалбоподател неяснота в определение № 326 от 28.07.2017 г. по в. т. д. № 82/2017г. на Пловдивски апелативен съд. Видно от диспозитива на същото, с него е прекратено производството по т. д. № 82/2017 г. на Пловдивски апелативен съд само по отношение на въззивна жалба вх. № 38 от 03.01.2017 г., подадена от [фирма] (в несъстоятелност), [населено място], но не и по отношение на въззивната жалба, подадена от [фирма]. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение