Решение № 1469 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11438/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Е., чрез адв. Д. Табутова, против решение № 1616/ 13.10.2025 г., постановено по адм. д. № 18/ 2025 г. на Административен съд - Кюстендил. Касаторът настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, при постановяването му е нарушен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е отменил Уведомително писмо с различен номер от оспореното. Продължава, че съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че административният орган е прекратил ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“, какъвто той не е поемал и не е бил длъжен да изпълнява, като във връзка с това възражение излага съображения в касационната жалба. Според касатора съдът в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил дали не са налице обстоятелства, представляващи изключения по смисъла на чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година. Счита за неправилен изводът на съда, че не следва да се вземат предвид изтекли давностни срокове. При тези доводи иска отмяна на съдебното решение и отмяна на Уведомителното писмо. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В молба от 16.01.2026 г., подадена от адв. Табутова, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Ответникът по касация - Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие", не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Г. Й. Е. от [населено място], общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, против Уведомително писмо с изх. № 01-6500/7491#20 от 16.12.2024 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., за кампания 2016 г. С оспореното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо (УП) на Зам. - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие", на основание чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11/ Наредбата) е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният ангажимент на земеделския стопанин, като в самото Уведомително писмо е записано прекратяване на ангажимента по направление „Биологично растениевъдство“. Според мотивите за издаване на Уведомителното писмо, в резултат на извършени административни проверки, на основание чл. 65, ал. 1 от Наредбата, за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент ДФЗ – РА е установила, че г-н Е. не е подал заявление за плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) през кампания 2016 г. Уведомен е същият, че съгласно чл. 7 от Наредбата агроекологичните дейности или направления са изпълняват за период от пет последователни години, който започва да тече от началото на годината, в която е подадено „Заявление за подпомагане“, което през първата година е и „Заявление за плащане“, а през следващите години се подава само „Заявление за плащане“. Посочено му е изрично, че не е подал Заявление за плащане по мярка 214 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) през кампания 2016. Изложено е, че не се приема възражението за наличие на форсмажорно обстоятелство съгласно чл. 18, ал. 6, във връзка с § 1, т. 4 от ДР на Наредбата и е издадено оспореното пред АССГ Уведомително писмо. За да отхвърли жалбата срещу УП, първоинстанционният съд е приел, че по делото няма спор, че жалбоподателят е с Уникален регистрационен номер (УРН) 439396 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), като на 15.05.2013 г. е подал заявление за регистрация и заявление за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., одобрен е за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС-1/2), с конкретно определени площи, за период от пет последователни години, за което се е позовал на Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. с изх. № 01-6500/13422 от 28.10.2013 г. по описа на Държавен фонд „Земеделие“. Съдът е посочил, че при извършване на административни проверки по реда на чл. 65, ал. 1 от Наредбата за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент, органът е установил, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за кампания 2016 г., като за установеното, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, на оспорващия е изпратил писмо с изх. № 01-6500/592 от 15.03.2024 г., с което го е уведомил за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, тъй като не е подал заявление за плащане по мярката през кампания 2016 г. Отразил е, че му е била указана възможността за възражения и представяне на допълнителни доказателства, че земеделският стопанин се е възползвал от предоставената му възможност и е депозирал възражение, че за кампания 2016 г. БЗС, за което е имал одобрение и е участвал по направление ВПС-1, не е било включено в специализиран слой „Площи с висока природна стойност“, поради което не е било възможно заявяването му, респ. подаване на заявление за плащане. Описал е и основанията, на които е било издадено УП. В резултат е счел, че УП е издадено от компетентен орган, като се е позовал на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност, като е приел, че са налице доказателства, че тези правомощия са делегирани на издателя на УП - Зам. - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие". Съдът е обосновал, че УП е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е в съответствие с посочените в него материалноправни норми. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя подробните и аргументирани съображения, изложени в обжалваното решение, на база на които са изведени обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон във връзка с установените факти. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт - уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания" по ПРСР за периода 2007-2013 г., за кампания 2016 г., е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдът правилно е установил, че цитираните в обжалваното УП основания за прекратяване на поетия ангажимент по чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредбата са безспорно доказани и са наложили прекратяването на агроекологичния ангажимент. Според чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредбата Държавен фонд „Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато земеделските стопани не изпълнят агроекологичните си задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Обосновано съдът е посочил, че неподаването на заявление за плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“, което жалбоподателят е сторил за четвъртата година от поетия петгодишен ангажимент, налага една единствена последица – тази по чл. 67, ал. 1 от Наредбата. В оспорения административен акт и преписката към него са изложени ясни и конкретни мотиви от фактическа страна, изразяващи се, че при проверките е установено от административния орган, че лицето не е подало заявление в нарушение на императивното си задължение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, като безспорно това задължение се отнася до направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС-1/2). В тази насока е цялата административна преписка, в тази насока е и уведомяването на лицето по чл. 26, ал. 1 от АПК, в тази насока е и обстоятелствената част на оспорения пред АССГ акт. Изписването на „Биологично растениевъдство“, предвид изложеното, е резултат на техническа грешка и не обосновава различни от сторените от първоинстанционния съд изводи. Вярно е, че съдът не е обсъдил това възражение на жалбоподателя, но допуснатата техническа грешка и необсъждането ѝ от съда не опорочава съдебното решение, доколкото всички доказателства обуславят заключение за прекратяване на ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", до какъвто правилен извод е достигнал съдът. Възраженията в касационната жалба, свързани с това, са неоснователни и се опровергават от доказателствата по делото. На бенефициера е станало ясно какъв е предметът на откритото срещу него административно производство, което се установява от изложеното от самия него в подаденото на 30.04.2024 г. възражение. Неоснователно е възражението в касационната жалба срещу извода на съда касателно изтичане на давностни срокове. Правилно съдът е приел, че не е била преклудирана възможността за издаване на оспорения административен акт поради изтичане на давностните срокове, регламентирани в чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО) № 2988/95. В Регламента е предвидено, че в случай на многогодишна програма, каквато е ПРСР 2007-2013 г., срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. По делото не са ангажирани доказателства, че ПРСР 2007-2013 г. е прекратена. Освен това в член 3, § 3 е предвидено, че държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2. С оспорения акт не се изисква възстановяване на изплатените на Г. Е. суми по поетия от него многогодишен ангажимент по мярка 214, а този ангажимент само е прекратен, т.е. земеделският стопанин е изключен от подпомагане. Не се установява нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95 г. и не се налага финансова корекция, за да се възстановят неправомерно получени суми. Правилен е изводът на съда и за липса на форсмажорни обстоятелства. Възражението в тази връзка, направено в първоинстанционната жалба, е, че за кампания 2016 г. БЗС, за което е имал одобрение ЗП и е участвал по направление ВПС-1, не е било включено в специализиран слой „Площи с висока природна стойност“, поради което не е било възможно заявяването му, респ. подаване на заявление за плащане. Видно от приетите в първоинстанционното производство доказателства, писма на МЗХ, Дирекция „Развитие на селските райони“ с приложени към тях справки, придружително писмо на зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" от 12.09.2025 с приложени към него разпечатки от ИСАК, изброени в шест точки, заявените през 2015 г. парцели са отговаряли на изискванията на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за заявяване през кампания 2016 г., т.е. са били в границите на слой ВПС, зареден в ИСАК с името „ВПС слой (ПРСР 2007-2013)“. Тези доказателства не са оспорени от жалбоподателя. Няма направени други доказателствени искания. При липса на други конкретно наведени факти и обстоятелства, съответно искания от страна на жалбоподателя в тази насока, то няма как съдът да обсъжда приложимост на чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, където са изброени конкретни хипотези, за които жалбоподателят не е изложил никакви основателни доводи, нито е представил доказателства. Правилно е изтъкнатото от съда в тази връзка обстоятелство, че жалбоподателят при тези твърдения, дори да са били налице форсмажорни обстоятелства, за каквито обаче доказателства няма, не е изпълнил задължението си по чл. 18, ал. 7 от Наредбата. В този смисъл и възражението, свързано с необсъждане на чл. 77 от този Регламент, е неоснователно. За пълнота съдът следва да отбележи, че е неоснователно и възражението относно номера на УП, предмет на разглеждане. В касационната жалба е направено оплакване, че съдът е „отменил“ УП с номер, различен от оспореното. В случая съдът обаче не е отменил УП, а е отхвърлил жалбата срещу него. В Молбата по същество на спора се възразява, че съдът е отхвърлил оспорването срещу акт с изх. № 01-6500/7491#20 от 16.12.2024 г., който бил различен от оспорвания по отношение изходящия му номер. Справка с оспорения пред АССГ административен акт установява, че е налице пълна идентичност в номера на акта, предмет на оспорване и този, срещу който е подадена и отхвърлена жалбата, а именно – Уведомително писмо с изх. № 01-6500/7491#20 от 16.12.2024 г. Така от всичко изложено се налага изводът, че неподаването на заявление за плащане от страна на Г. Е. за 2016 г. като условие за допустимост на агроекологичните помощи е достатъчно основание за приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 за отказване на финансова помощ и прекратяване на агроекологичния му ангажимент. Като е приел оспореното УП за законосъобразно, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касатора не се дължат разноски, поради което съдът не му присъжда такива. Ответникът по касация не е претендирал разноски и въпреки изхода от спора съдът не се произнася за присъждане на разноски за ответника. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,