Решение № 17038 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7853/2019 г.

от 28.09.2018 г. на Кмета на Община М., с който на Т. Т. са определени допълнителни задължения за Данък недвижими имоти /ДНИ/ за внасяне за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер общо на 3 471, 53 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 1 009, 45 лева и за Такса битови отпадъци /ТБ0 за същите периоди в размер общо на 7 987, 69 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 3 182, 66 лева. Изложени са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображенията за това могат да бъдат обобщени по следния начин: 1. Решението е немотивирано, като липсват изложени собствени съображения от фактическа и правна страна по всички повдигнати възражения с жалбата до съда; 2. Неправилно е прието от състава на съда, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, с аргументи, че единствено Кметът на Общината е компетентният орган да определи поименно служителите от общинската администрация, които да упражняват функциите на органи по приходите, съобразно правилото на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, каквото съдържание Заповед № 166 от 25.04.2018 г. на Кмета на Община М. няма, не става ясно дали издателят на Заповед № 166-1 от 25.04.2018 г. притежава качество по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, т. е. дали притежава правомощия по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК; определеният със Заповед за възлагане на ревизии № 2018-013 от 11.05.2018 г. трети член не ревизиращия екип не може да съвместява едновременно функциите на орган по приходите и публичен изпълнител; в ЗВР в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 6 от ДОПК не е определен органът по приходите, част от определения със същата заповед ревизиращ екип, който да изпълнява функциите на "ръководител на ревизията" във връзка с бъдещото му участие при издаването на РА с оглед правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК; РА е издаден от органа, възложил ревизията и един от членовете на ревизиращия екип, който не е определен за "ръководител на ревизията" съобразно посоченото правило, което обосновава липсата на компетентност за същия, с аргументи и че се цитира в същия РА Заповед за определяне на компетентен орган; 3. Претендира се процесуално нарушение предвид начина на произнасяне на Кмета на Община М. в качеството му на решаващ орган по смисъла на чл. 152 от ДОПК, като по този въпрос се предоставя на преценката на съда относно произтичащите правни последици; 4. Неправилна е преценката на съда относно материалната законосъобразност на РА, с аргументи че съдът неправилно е преценил събраните писмени доказателства и приетите заключения по допуснатите ССчЕ и СТЕ, които от друга страна не са обсъдени и в тяхната съвкупност, като неправилно е достигнат до извода за начина на определяне на данъчната основа за нуждите за облагане с ДНИ, респ. основата за изчисляване на компонентите на вменените задължения за ТБО, задълженията за ТБО са определени в нарушение правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и несъобразяване с подадените от лицето декларации за освобождаване от заплащането на ТБО, респ. тази за 2014 г. за определяне на ТБО съобразно количеството битови отпадъци. Тези аргументи се поддържат и от процесуалния му представител в пледоарията по съществото на спора. Настоява се за отмяна на съдебния акт и прогласяване нищожността на РА, евентуално за отмяната му като незаконосъобразен, при констатирани на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съд Заявена е претенция и за присъждане на сторените в процеса разноски за което е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Кметът на Община М. в подадения отговор, чрез адв. Печилкова, оспорва касационната жалба като в депозирания отговор, излага подробни съображения, че атакуваният съдебен акт е постановен при спазването на процесуалния и материалния закон. Иска се обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за заплатения адвокатски хонорар за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящият си състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което обосновава извод че е процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна поради следните съображения:

от 28.09.2018 г. на Кмета на Община М., с който на Т. Т. са определени допълнителни задължения за ДНИ за внасяне за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер общо на 3 471, 53 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 1 009, 45 лева и за ТБО за същите периоди в размер общо на 7 987, 69 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 3 182, 66 лева. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е извел извод за допустимостта на съдебния контрол, предвид надлежното изчерпване на административния ред за оспорване на РА пред органа по чл. 152 от ДОПК, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се е произнесъл с нарочен акт /действително наименован "Становище"/, с който по същество е отхвърлил жалбата на Тодоров, и подаването на жалбата до съда в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. По същество е приел, че РА е издаден от компетентни органи, "определени с нарочна заповед на Кмета на Общината, във връзка с представените длъжностни характеристики". Прието е на следващо място, че при издаване на РА, не са допуснати съществени процесуалния нарушения и правилно е приложен материалния закон. До този извод е достигнато след като подробно са описани представените като част от административната преписка писмени доказателства, съответно тези депозирани в съдебната фаза на процеса, цитирани са заключенията – основно и допълнително на ССчЕ и това по СТЕ, възпроизведени са отговорите на вещите лица при разпита им съдебно заседание, след което е прието че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, тези по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци в депо са реално предоставяни; отречено е възражението че подадени декларация за освобождаване от заплащането на ТБО поради неползване на имота, с аргумента че части от него реално са ползвани през процесните години, но не е обсъдено другото възражение – за подадената вкл. и за 2014 г. декларация за определяне размера на таксата на база количество битови отпадъци; а относно вмененото задължение за ДНИ е прието, че облагаемата данъчна основа правилно е определена на дадената данъчна оценка съобразно РЗП от 4 892, 49 лева и земя 3 877 кв. м., офис 35 кв. м., търговска площ от 130, 44 кв. м., въз основа на която са сторени и правилни изчисления на дължимия ДНИ "с оглед заключението на вещото лице инж. Рускова по назначената съдебно-икономическа експертиза и с оглед заключението на вещото лице инж. Петкова по назначената съдебно-техническа експертиза" и като неоснователен е отхвърлен доводът във връзка с притежаване на имота в съсобственост /в случая СИ0 с аргументи от чл. 12 от ЗМДТ. На основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон съдът следи служебно. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради несъответствие с материалния закон. В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал. 3 и ал. 4 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация определени с нарочна заповед на Кмета на Община имат правата и задълженията на органи по приходите; според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съответно чл. 9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установява-нето, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл. 4, ал. 1 – 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В случая оспорените задължения са установени именно с РА по чл. 108 от ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите за ревизионното производство. В този аспект неправилно съставът на Административен съд – С. е дал отговор на първия и основен според въпрос, повдигнат пред него, относно валидността на РА. От доказателствата по делото касационната инстанция констатира, че съставът на органите по приходите, издал оспорения РА е формиран в противоречие с правилата на материалния закон. Съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК след изм. в сила от 01.01.2013 г. е предвидено РА да се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. В този контекст в Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че "за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция". В същото тълкувателно решение е прието, че "След изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органа издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият от първия орган въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. ". В конкретиката на казуса по делото е установено, че със своя Заповед № РД-040 от 27.01.2016 г. Кмета на Община М., съобразно правомощията му произтичащи от новелата на чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗМДТ, е определил длъжностните лица от състава на общинската администрация, които да изпълняват функциите на органи по приходите и то поименно – Ф. Кукалева – гл. специалист "МДТ", Р. П. – специалист "СДОП" и Д. Х. – инспектор "Приходи", съответно да изпълнява функциите на публичен изпълнител е определил А. Джукова. В последствие със Заповед № РД-166 от 25.04.2018 г. също на Кмета на Община М. е възложено на О. В. – Директор на Дирекция "Икономическо развитие, бюджет и финанси" /ИРБФ/ да оредели органите по приходите, които да издават заповеди за извършване на проверки и ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и водят регистър на издадените заповеди. Тук е мястото да се посочи, че от материалите по делото се констатира че именно Дирекция "Икономическо развитие, бюджет и финанси" при Община М. е "звеното за местни приходи" в казаната община по смисъла на това понятие дадено в чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, поради което и за неговия ръководител /в случая Директора на Дирекцията/ по силата на закона произтичат правомощията му на Териториален директор по смисъла на ДОПК в производства като процесното, вкл. и това по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Така от представените по делото длъжностни характеристики на "публичен изпълнител", на "старши инспектор по приходите" и "главен специалист "местни данъци и такси" и се установява, че в структурата на общинската администрация на [населено място] съществува Дирекция "Икономическо развитие бюджет и финанси", в чиято структура са включени и коментираните длъжности, съответно същите са на подчинение на Директора на казаната дирекция, а от официалния сайт на Община М., се установява че именно Дирекция "Икономическо развитие, бюджет и финанси"/ИРБФ/ е звеното за местни приходи по смисъла на ЗМДТ. В този порядък със Заповед № 166-1 от 25.04.2018 г. на Директора на Дирекция "ИРБФ" на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК са определени органите които да издават заповеди за възлагане на ревизия, т. е. да възлагат ревизии, и това са Ф. Кукалева – гл. специалист "МДТ" и Р. П. – ст. специалист "СДОП", последните безспорно измежду определените органи по приходите със Заповедта на Кмета на Общината по чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗМДТ. Началото на процесното ревизионно производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 3 ВР-2018-013 от 11.05.2018 г. издадена именно от Р. П. на длъжност ст. специалист "СДОП" при Община М., която притежава качеството на орган по приходите /така заповедта по чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗМДТ на Кмета на Община М./ и е персонално оправомощена със Заповед № 166-1 от 25.04.2018 г. по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от ръководителя на звеното за местни приходи при Община М. и в този смисъл упражняващ правомощията на Териториален Директор, с персоналната компетентност да възлага ревизии, а от там и да издава РА, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Освен това от материалите по делото е видно, че тази ЗВР е и надлежно връчена на ревизираното лице /така обратна разписка на л. 86-гръб от досието на адм. дело № 298/2018 г. /, поради което и възражението за противното не се споделя от касационната инстанция В този смисъл и като неоснователни следва да се възприемат възраженията, че процесното ревизионно производство е възложено от некомпетентен орган, респ. че Р. П. в качеството си на орган, възложил ревизионното производство, не е овластена да участва при издаването на РА. Основателно обаче е възражението, че в самата ЗВР не е определен органът по приходите, част от определения с нея ревизиращ екип, който да изпълнява функциите на "ръководител на ревизията", т. е. ЗВР не отговаря на изискването на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК или иначе казано няма нормативно установеното съдържание. В този смисъл основателно е възражението на касатора, че без да е надлежно определена за "ръководител на ревизията", за Д. Х. – инспектор "Приходи" при Община М. не е възникнало правомощието да участва в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на РА, съобразно и тълкуването на закона дадено в Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС. И. за противното не може да обоснове нито заповедта на Кмета на Община М., нито приложените длъжностни характеристики /междувпрочем и неясно кои/, противно на лаконично приетото в мотивите на първоинстанционния съд. Не може компетентността по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК да се извежда по тълкувателен път или по пътя на логиката, а следва изрично да е възложена от компетентния за това орган, посредством заповедта за възлагане на ревизия, както изрично е приел и законодателя посредством включването на този задължителен реквизит съгласно нормата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК след изм. в сила от 01.01.2013 г. Тъй като всяка некомпетентност води до нищожност, то издаването на оспорения пред Административен съд - С. РА от двама органи по приходите, единият от които не притежава материална компетентност по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, обосновава извод за неговата нищожност. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Т. Д. против процесния РА № 7106/2018-РА-001 от 30.08.2018 г., издаден от Р. П., на длъжност старши специалист "Стопански дейности и общински приходи" и Д. Х., на длъжност старши инспектор "Приходи" при Община М., потвърден със Становище изх. № Ж-02-13-

от 28.09.2018 г. на Кмета на Община М., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да са обяви нищожност на оспорения РА. С оглед изхода на правния спор на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, при изрично и своевременно искане в тази насока, в полза на касатора следва да бъдат присъдени сторените в процеса разноски /за двете съдебни инстанции/, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им, в размер общо на 2 535, 21 лева, които Община М. /така § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ/, следва да бъде осъдена да репарира. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение: