Решение № 7608 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 652 от 19.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Пловдив по адм. дело № 2194/2025 г. С решението е отменено Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/3397#9 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, като му е определен едномесечен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на съдебното решение. Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че с решението е отменено уведомително писмо с различен изходящ номер и различен издател на акта. Излага, че причините за извършеното намаление на оторизираната сума са изведени в ясен, конкретен и систематизиран вид в съдържанието на писмото. Административният орган е изложил фактически и правни основания за издаването му. Уведомително писмо е в предвидената от закона форма, а мотиви за неговото издаване подробно се съдържат в изнесената информация, структурирана в табличен вид и в разясненията, дадени към колоните на всяка една от тези таблици. Към табличната част на писмото е приложено описание на всяка една от колоните с разяснение. От фактическа страна писмото е обосновано с извършените административни проверки, като в табличен вид са изложени конкретни данни по съответната мярка. Посочено е и правното основание за издаване на акта - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на правните последици. С приложеното по делото Уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/2671#9 от 30.07.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отказана оторизация (наложено е намаление) на сума в общ размер от 14 581,29 лв., от които 291,97 лв. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), 183,33 лв. по Схема за зелени директни плащания (ЗДП), 209,81 лв. по Схема за преразпределително плащане (СПП), 827,67 лв. по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци - пипер (СЗ-П), 217,09 лв. по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) (СЗ-КЛЧ), 12 851,42 лв. по Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци (СЗо), по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/150622/35675 от 13.05.2022 г. за кампания 2022. Наложени са санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на общо 13 390,38 лв., от които 321,87 лв. по СЗ-П, 217,09 лв. по СЗ-КЛЧ и 12 851,42 лв. по СЗо. Начислени са санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на общо 427,69 лв., от които 248,86 лв. по СЕПП и 178,83 лв. по СПП. В случая тези суми следва да бъдат прихванати от бъдещите плащания на дружеството в срок от три години. Извършените прихващания се основават на съществуващи възстановими суми по предходни кампании, включително наложени санкции и надвзети субсидии. Тези вземания са официално установени с акт, представен и приет като доказателство по делото, за който жалбоподателят е своевременно уведомен. Правомощието на ДФЗ да извърши прихващане е регламентирано както в националното, така и в европейското законодателство. Налагането на административна санкция е извършено едновременно с отказ от изплащане на финансова помощ за предходната кампания и доколкото Уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/2671#9 от 30.07.2025 г. не е отменено, са налице и основания за налагане на санкцията, доколкото по своя характер тя не е публично вземане и за нея не важат правилата да се прихващат ликвидни и изискуеми задължения. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Енерджитур“ ЕООД оспорва касационната жалба, по съображения изложени в депозирани по делото писмен отговор. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че от „Енерджитур“ ЕООД е подадено общо заявление за подпомагане вх. № 20024694/08.06.2023 г. по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г. Заявени за подпомагане са парцели: 02720-283-1-1; 02720-284-1-2, 02720-284-1-3 и 02720-512-1 с култури по код 141023, 150000 и 181030, по интервенции: СЗ-П, СЗ-КЛЧ и СЗо, находящи се в землище на гр. Баня. Съдът е посочил, че с Уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/3397#9 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на дружеството са удържани суми в размер на 13 389,13 лева по интервенция ИОП; 230,76 лева по интервенция ДП-ОПДУ и 198,18 лева по интервенция ОПДУ. В поясненията към колона 3 „Удържана сума и/или удържан данък общ доход“ от таблица 2 „Извършени плащания“ за „удържана сума“ е посочено, че тя отразява удържани от оторизираната субсидия суми, в резултат на наложени с предходен административен акт административни санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми, мерки и интервенции, администрирани от ДФЗ. Наложените административни санкции, съгласно чл. 71, ал. 2, т. 1 ЗПЗП, се удържат съгласно чл. 31 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/128 от 21 декември 2021 г. за определяне правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 2021/2116. Ако сумата не може да бъде удържана изцяло в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. По силата на този член от оторизираното финансово подпомагане за текущата година се прихващат дължими суми от минали години. Съдът е изложил, че нито в мотивите, нито в приложенията към Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/3397#9 от 01.06.2025 г. се съдържат конкретни данни за издадени срещу жалбоподателя актове за наложени административни санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми, мерки и интервенции, администрирани от ДФЗ. Посочил е, че в материалите по преписката се съдържа Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/2671 от 14.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, но то е отменено с Решение № 5449 от 17.06.2025 г. по адм. дело № 217/2024 г. на АС – Пловдив, влязло в сила на 12.07.2025 г. В изпълнение на този съдебен акт е издадено ново Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/2671#9 от 30.07.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, отменено с невлязло в сила Решение № 11616 от 22.12.2025 г. по адм. дело № 2213/2025 г. на АС – Пловдив. Представен е Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-161-2600/124#4 от 05.07.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, отменен с Решение № 1604 от 19.02.2025 г. по адм. дело № 1903/2024 г. на АС – Пловдив, оставено в сила с Решение № 9014 от 30.09.2025 г. по адм. дело № 5000/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС). При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но е немотивиран, с което не е спазено изискването за форма на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК. Посочил е, че от данните в Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/3397#9 от 01.06.2025 г., включително тези в табличен вид и поясненията към тях, не може да се установи еднозначно фактическото основание, поради което е извършено удържане на сумите в размер на 13 389,13 лв. по интервенция ИОП; 230,76 лв. по интервенция ДП-ОПДУ и 198,18 лв. по интервенция ОПДУ. Наред с това е посочил, че представеното по преписката Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/2671 от 14.11.2024 г. е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Издаденият Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-161-2600/124#4 от 05.07.2024 г. също е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/2671#9 от 30.07.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено след издаване на обжалваното в настоящото производство Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/3397#9 от 01.06.2025 г., поради което е немислимо да дава фактическите и правни основания за извършените спрямо жалбоподателя удръжки. Достигнал е до извод, че от съдържанието на процесното уведомително писмо не може да се прецени кои фактически и правни основания е счел административният орган за релевантни, за да се обоснове волята му да бъдат удържани посочените оторизирани суми от заявителя. Това поставя пречка за провеждане на съдебен контрол по съществото на спора и прегражда правото на адресата на акта да се защити ефективно срещу насоченото спрямо правната му сфера неблагоприятно засягане. Предвид изложеното е достигнал до извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона и му е определил едномесечен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на съдебното решение. Решението е неправилно. Основателно е твърдението в касационната жалба, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществени за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В случая, с постановеното по делото съдебното решение съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на съдебния спор. Видно от жалбата на „Енерджитур“ ЕООД, поставила началото на съдебното производство, съдът е бил сезиран с искане за отмяна на Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/3397 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Административният акт е обжалван от дружеството в цялост. От съдържанието на Уведомително писмо, изх. № 02-160-2600/3397 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, се установява, че съгласно таблица 1 исканата от дружеството сума по Еко-ЗВПП е намалена с 104,56 лв., като оторизираната сума по тази инвентаризация е 0 лв. С акта, съгласно таблица 2, на „Енерджитур“ ЕООД са оторизирани следните суми: 18 552, 26 лв. по интервенция ИОП, 230,76 лв. по интервенция ДП-ОПДУ, 198,18 лв. по интервенция ОПДУ и 102,14 лв. по интервенция Еко-НИП. Също, съгласно таблица 2, на дружеството е удържана сума в размер на 13 389,13 лв. по интервенция ИОП; 230,76 лв. по интервенция ДП-ОПДУ и 198,18 лв. по интервенция ОПДУ, както е посочил съда. Наред с това, съгласно таблица 2, на дружеството е изплатена сума в размер на 5 163,13 лв. по ИОП и сума в размер на 102, 14 лв. по Еко-НИП. При постановяване на акта си съдът не е изяснил в какво се състои правният интерес на „Енерджитур“ ЕООД да обжалва уведомителното писмо в частта, в която са му оторизирани посочените в акта суми. Съдът е следвало да укаже на дружеството да посочи в какво се състои правният му интерес да обжалва уведомителното писмо в тази част и едва при наличие на установен правен интерес е следвало да се произнесе по законосъобразността му. В случая, съдът без да извърши преценка на правния интерес на дружеството и без да изложи мотиви за законосъобразността на акта по същество го е отменил и в частта с която на „Енерджитур“ ЕООД са оторизирани 18 552, 26 лв. по интервенция ИОП, 230,76 лв. по интервенция ДП-ОПДУ, 198,18 лв. по интервенция ОПДУ и 102,14 лв. по интервенция Еко-НИП. Наред с това съдът не е отчел, че съгласно таблица 1 от акта, исканата от дружеството сума по Еко-ЗВПП е намалена с 104,56 лв. и не е изложил мотиви по законосъобразността на акта в посочената част, включително относно наличието или липсата на фактически и правни основания в приложението към уведомителното писмо, касаещо посочената сума. Предвид посоченото съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е установил всички факти и обстоятелства от значение за настоящия правен спор и по-конкретно не е установил правния интерес на дружеството да обжалва уведомителното писмо, в частта с която са му оторизирани суми по определени интервенции, както и законосъобразността на акта, досежно намалението на исканата от дружеството сума по Еко-ЗВПП. Поради това направеният в решението краен извод за незаконосъобразност на административния акт в цялост се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Отмяната на процесния административен акт, при липса на обосновани правни изводи на съда за допустимостта на жалбата и законосъобразността на акта в цялост препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи налице ли е правен интерес за „Енерджитур“ ЕООД да обжалва уведомителното писмо в частта, с която са му оторизирани суми в размер на 18 552, 26 лв. по интервенция ИОП, 230,76 лв. по интервенция ДП-ОПДУ, 198,18 лв. по интервенция ОПДУ и 102,14 лв. по интервенция Еко-НИП. Едва при наличие на правен интерес на дружеството да обжалва акта в тази част, съдът следва да се произнесе по неговата законосъобразност. Наред с това съдът следва да изложи мотиви досежно законосъобразността на акта, в частта с която исканата от дружеството сума по Еко-ЗВПП е намалена с 104,56 лв. Във връзка с възражението на касационния жалбоподател, че с решението е отменено уведомително писмо с различен изходящ номер и различен издател на акта, съдът намира, че действително от първоинстанционния съд е допусната техническа грешка относно номера на уведомителното писмо и неговия издател. Предвид обаче отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, отпада нуждата посочената очевидна фактическа грешка да бъде поправена. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,