Определение № 152 от 25.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 855/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. 1 вр. ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т. К. против определение № 15410 / 27.09.2012 год. по ч.гр.д. № 11959 / 2012 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против разпореждане на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 50 състав, постановено на 03.05.2012 година. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че постановилият го съд не е съобразил предмета на искането му пред заповедния съд ,направено с молба от 22.05.2012 год. - за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК, както предвид неподаване иска по чл.422 ГПК в срок, така и предвид неподавано от същия / оспорено за автентичност по отношение авторството му / оттегляне на подадено възражение по реда на чл.415 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение от 09.06.2011 год. по ч.гр.д. № 22937 / 2011 год. на СРС, І г.о. – 50 състав, по която молба няма произнасяне. Поддържа преграждащ по отношение развитието на заповедното производство характер на определението на СРС, неотчетен от въззивния съд. Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба с довода, че разпореждането на СРС от 03.05.2012 год. не подлежи на обжалване, като непреграждащо развитието на заповедното производство. Позовава се на констативното по характер произнасяне на съда. Позовава се на недопустимост на частната жалба, с оглед изтекъл преклузивен срок, предвид установимо знание на жалбоподателя за разпореждането от 03.05.2012 год., към датата на депозиране молбата му от 22.05.2012 год. и от съдържанието на същата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по същата настоящият състав съобрази следното: По заявление на кредитора [фирма], Софийски районен съд, гражданско отделение, 50 състав е постановил заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 ГПК, с разпореждане от 09.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 22938 / 2011 год., по силата на която Н. К. е задължен да заплати на кредитора сумата от 30 500 лв. по запис на заповед от 13.04.2011 год., ведно със законна лихва от 28.05.2011 год. и с присъждане разноски по заповедното производство. С оглед подадено на 14.07.2011 год. възражение от Н. К. / първоначално върнато като просрочено, разпореждането за което е отменено по реда на инстанционния контрол / и предявен иск по чл.422 ГПК от кредитора, на основание чл.422 ал.2 вр. с чл.420 ал.1 вр. с чл.417 т.9 ГПК, с определение от 13.02.2012 год. съдът е обявил за спряно по силата на закона незабавното й изпълнение. По предявеният иск е образувано гр.д. № 5868 / 2012 год. на СГС, ГК, І отд. – 9 състав. Производството по същото е прекратено, с влязло в сила на 28.06.2012 год. определение на съда, поради невнесена от ищеца – [фирма] - държавна такса. При вече висящо съдебно производство по иск по чл.422 ГПК е депозирана молба от 03.05.2012 год., съдържаща оттегляне на възражението по чл.415 ГПК, изходяща от длъжника, по която и на същата дата СРС е постановил атакуваното разпореждане за влизането на заповедта в сила, на основание чл.416 ал. 1 пр. 2 ГПК. С последваща молба от 22.05.2012 год. Н. К. е поискал от съда по заповедното производство обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК, позовавайки се на неподаден в срок иск по чл.422 ГПК, но изхождайки не от формалното му спазване, а от неприложена с подаването на исковата молба държавна такса, впрочем станало причина за прекратяването на производството. Кумулативно, обаче, молителят е заявил оттегляне на оттеглянето на възражението си, оспорвайки самото оттегляне на възражението по чл.415 ГПК, като изходящо от него. Поискал е графологическа експертиза за установяване неавтентичност на подписа му на молител ,с оглед което и отмяна на постановен, ако има такъв, съдебен акт по депозираното оттегляне на възражението. Предвид последното, неоснователно е възражението на ответната страна, че съдържанието на молбата от 22.05.2012 год. обосновава извод за знание на Н. К. за постановеното разпореждане от 03.05.2012 год., при това не само за факта на постановено такова, но и за конкретното му съдържание, в който смисъл възражението за просрочие частната жалба срещу същото е неоснователно. По така постъпилата молба от 22.05.2012 год. СРС е постановил разпореждане от 16.08.2012 год., с констативно по характер съдържание: че няма основание за обезсилване на заповедта, както и че е недопустимо оттегляне на оттегляне на възражението по чл.414 ГПК, след достигане оттеглянето на възражението до съда. Към датата 16.08.2012 год. е налице влязло в сила определение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І г.о. – 9 състав, за прекратяване производството по гр.д.№ 5868 / 2012 год. / по предявения от кредитора иск по чл.422 ГПК /, поради невнесена от ищеца държавна такса. За да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането от 03.05.2012 год. на СРС, СГС е приел, че същото няма характеристиката на преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, нито обжалваемостта му произтича от закона, съгласно чл.274 ал.1 т.2 ГПК. Приел е, че интересът на жалбоподателя е в иницииране производство за обезсилване заповедта за незабавно изпълнение, в което би било проверено и възражението му, че подаденото оттегляне на възражението не изхожда от него, вкл. с допускане на исканата графологична експертиза. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение приема следното: Правилни са и следва да бъдат споделени съображенията на въззивния съд за недопустимост на обжалването на разпореждането от 03.05.2012 год. на СРС. Същото констатира, необвързващо за страните по спорното правоотношение / не се касае за произнасяне по приложими правни последици съгласно чл.415 ал.2 ГПК /, факта на влязла в сила заповед за изпълнение, предвид оттегляне на възражение на длъжника, но след образуване на исковото производство по чл.422 ГПК. Това оттегляне - след завеждане на иска по чл.422 ГПК - е волеизявление без правни последици. Съгласно чл.415 ал.1 ГПК, правните последици на възражението по чл.414 ГПК се простират единствено до иницииране кредиторовата активност в предявяването на иска по чл.422 ГПК, с което възражението се явява изпълнило функцията си и предвид това неоттегляемо след този момент. Оттегляне на възражението, по смисъла на чл.416 ал.1 ГПК и с уредените от нормата правни последици, на които се е позовал СРС, следва да се приеме за допустимо до предявяването на исковата молба по чл.422 ГПК. С подаването й заповедното производство се трансформира в общо исково производство, което пренася спорното правоотношение пред съответно компетентния, различен от съда по заповедното производство съд, пред който следва да се отправят и волеизявления на страните, свързани със спора, вкл. разпореждане със спорното право или признанието му. Оттеглянето на възражението по чл.414 ГПК не е равнозначно на признание на иска, именно изхождайки от придадените от закона функции на възражението. С оглед преждеизложеното, следва да бъдат споделени съображенията на въззивния съд, че жалбоподателят има правен интерес от иницииране обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение, но именно на основание факта, че оттеглянето на възражението / независимо автентично или не /, не е породило каквито и да било правни последици, предвид отправянето му след образуване на исковото производство, както и предвид факта на междувременно прекратено исково производство, с оглед неотстранена нередовност на исковата молба. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение