Определение № 427 от 11.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 248/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. М. И. от АК-П., срещу определение № 54 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 1736/2009 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на адв. М. И. като пълномощник на [фирма] [населено място], за изменение на определение № 57 от 17.01.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1736/2009 г. относно разноските, като просрочена. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба М. А. Я. от [населено място] не изразява становище в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното касационно определение, с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата на адв. М. И. като пълномощник на [фирма] [населено място], за изменение на определение № 57 от 17.01.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1736/2009 г. относно разноските, тричленният състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е приел, че тя е процесуално недопустима като просрочена. Приел е, че молбата е подадена в Пловдивския районен съд с вх. № 7230 на 18.02.2011 г. в 15,58 ч., след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като определението на ВКС по чл. 288 ГПК е постановено на 17.01.2011 г. Приел е, че поставената втора дата с датник 14.02.2011 г. не е извършено от оправомощено за приемане на молби лице, тъй като липсва оформянето по съответния ред. Определението е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК искането за изменение на решението в частта за разноските се подава в срока за обжалване на решението, а когато съдебният акт е необжалваем, каквото е определението на съда по чл. 288 ГПК – в едномесечен срок от постановяването му. Според разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако той няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. В случая определението на съда по чл. 288 ГПК е постановено на 17.01.2011 г. като срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е изтекъл на 17.02.2011 г. – четвъртък, работен ден. Молбата за изменение на определението в частта му за разноските е подадена на 18.02.2011 г. с вх. № 7230 в 15,58 ч., т.е. след изтичане на едномесечния срок. В случая на молбата е поставена и втора дата – 14.02.2011 г./понеделник, работен ден/ с датник, но същата правилно не е зачетена като достоверна от съда, тъй като при поставянето й не са спазени изискванията за приемане на молбите от съда, а именно да се впише входящия номер в регистъра на съда, дата и час на постъпване на молбата. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. приема, че подадената на 18.02.2011 г. молба за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските е извън едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално недопустима и правилно тричленният състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС с определението си от 08.03.2011 г. я е оставил без разглеждане като просрочена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,