Определение № 60208 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1400/2021 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на А. Е. В. чрез адвокат М. Е.-Т. от АК-С. срещу определение от 25.02.2021 г. по гр.д. № 4624/2020 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение молбата ѝ за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че адвокатското възнаграждение по неоценяем иск следва да се определи не към момента на съставяне на фактурата от 16.01.2020 г., а към момента на упълномощаване и сключване на договора за правна помощ във въззивното производство през 2019 г., когато минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразен с МРЗ за 2019 г, е 560 лева (чл.7, ал.1, т.1 НМРАВ). Според жалбоподателя, определението на въззивния съд по реда на чл.248 ГПК е неправилно, поради което иска да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че съгласно чл.7, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба №1/2004 г.(изм. ДВ, бр.68 от 2020 г.) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските за един адвокат на ответника са общо 1294 лева (610 лева – МРЗ по ПМС № 350/19.12.2019 г. и 684 лева на основание чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ). Според мотивите на съда, липсват предпоставки да се намали възнаграждението за адвокатска защита на основание чл.78, ал.5 ГПК, тъй като претендираната сума в размер на 884 лева е по-малка от минималния размер, определен по наредбата, с оглед на което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Определението е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено по следните по следните съображения: Според чл.2, ал.5 НМРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, т.е. възнаграждението по дела за отмяна на уволнението и обезщетение поради незаконното уволнение се определя по реда на чл.7, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба №1/2004 г. (изм. ДВ, бр.68 от 2020 г.) за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, от данните по делото е видно, че пълномощното на адвокат С. Д. от АК-С. е от 15.04.2019 г., а ответникът е платил по банков път адвокатското възнаграждение от 884 лева по фактура от 16.01.2020 г. При липсата на друг писмен договор се налага извод, че споразумението за правна защита и съдействие е постигнато с издаването на фактурата, а минималният размер на адвокатското възнаграждение по неоценяемия иск се определя съобразно ПМС № 350/19.12.2019 г. към момента на сключване на споразумение за правна защита и съдействие във въззивното производство. Следователно, сторените разноски за адвокатско възнаграждение са определени правилно от въззивния съд, а възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираната сума 884 лева е под минималния праг по чл.7, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба №1/2004 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение