Решение № 138 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 256/2009 г.

Решение № 138 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 256/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 276 от 12.03.2009 г., постановено по настоящото дело № 256/2009 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Брачна колегия, № 379 от 18.11.2008 г. по в. гр. д. № 393/2008 г., с което е оставено в сила решение № 27 от 29.02.2008 г. по гр. д. № 2366/2006 г. на Софийски районен съд, 86 с-в, с което бракът между А. С. Д. и А. Е. Д. е прекратен по вина на двамата съпрузи и семейното жилище е предоставено за ползване от двамата като всеки от тях да ползва по една стая с общо ползване на кухнята и сервизните помещения. Ответникът по касация А. С. Д. от гр. С. в представените от пълномощника му адв. И писмен отговор и писмени бележки моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на нов брачен иск пред въззивната инстанция, който е решен от съда в противоречие с ТР № 1/2000 г., ОСГК на ВКС. В т. 9 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че пред въззивния съд е допустимо да се измени предявеният иск за развод чрез прибавяне на нов с друго основание, едновременно да се измени основанието и петитумът, като вместо предявения иск за развод се предяви такъв за унищожаване на брака или евентуално наред с него. Въззивното производство по делото се е развило по правилата на чл. 196 и сл. ГПК (отм.), съгласно § 2, ал. 1 ПЗР ГПК. С молба от 27.10.2008 г. пред въззивния съд ответницата по иска /касатор в настоящото производство/ А. Д. е заявила, че променя становище си по предявения от съпруга й иск за развод и също желае прекратяване на брака, по изключителна вина на съпруга. Посочила е негови брачни провинения /изоставяне на семейството, злоупотреба с алкохол, предизвикване на скандали, поддържане на извънбрачна връзка със съпругата си от първия брак и др./, заявила е, че желае ползването на семейното жилище да се предостави на нея с оглед здравословното й състояние и е поискала да се допуснат до разпит двама свидетели за установяване на въведените с молбата брачни провинения на съпруга. В с. з. на 03.11.2008 г. въззивният съд е оставил без уважение молбата на А. Д. по съображения, че въведените обстоятелства са й били известни и не представляват новонастъпили обстоятелства. Съдът е приел, че съгласно чл. 260, ал. 3 ГПК (отм.) страната е била длъжна да предяви всички брачни провинения пред първата инстанция, включително и искът по чл. 107 СК. Предвид изложеното ВКС прима, че при постановяване на въззивното решение съдът не е съобразил задължителните указания, дадени в посоченото по-горе ТР № 1/2000 г., ОСГК на ВКС по прилагането на чл. 260, ал. 1 и 2 ГПК (отм.). Съгласно чл. 260, ал. 3 ГПК (отм.) разпоредбите на чл. 260, ал. 1 и 2 ГПК отм./ се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви. Предявените от касатора А. Д. пред въззивния съд брачни искове и претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище са допустими във въззивното производство и неправилно не са били приети за разглеждане. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски градски съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение