Определение № 10149 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Я. Н., гражданка на Украйна, подадена чрез упълномощен адвокат Д. Танчев, против определение № 4501 от 21.05.2026 г., постановено от Административен съд – Бургас, XVII състав, по адм.д. № 997/2026 г. Жалбоподателката счита, че определението е незаконосъобразно поради противоречие с чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 159, т. 1 АПК, както и с чл. 17, ал. 1 и 2 на Директива 2001/55/ЕО. Поддържа, че писмо с изх. № РПЦБ-01-203/23.04.2026 г. представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, защото поражда непосредствени правни последици. Според нея с писмото ДАБ е отказала да разгледа молбата му в производството, образувано с нейното подаване по реда на чл. 58, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, и засяга възможността му да получи международна закрила независимо от временната закрила, с която се ползва. Счита, че липсата на изрично волеизявление за прекратяване на административното производство по подадената молба с вх. № РПЦБ-01-202/23.04.2026 г. не променя правния ефект на писмото. Позовава се на решение на СЕС по дело C-195/25, Framholm, от което извежда задължението на административния орган за индивидуална проверка дали отговаря на условията за предоставяне статут на бежанец или за субсидиарна закрила. Подробно обосновава правния си интерес с възможността да получи хуманитарен статут още при действието на временната закрила. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, със законните от това последици. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на Я. Н. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страни в преклузивния законен срок, предвиден в чл. 230 АПК. Разгледани по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение № 4501 от 21.05.2026 г. е оставена без разглеждане жалбата на Н. Я., гражданка на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, против писмо с изх. № РПЦБ-01-205/23.04.2026 г. на Д. Захариев, директор на РПЦ - с. Баня, Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет; производството по адм.д. № 997/2026 г. по описа на Административен съд - Бургас е прекратено. За да достигне до този резултат решаващият състав на административния съд е приел, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, доколкото не съдържа властническо волеизявление на административен орган в рамките на нормативно определената му компетентност. Според съда, същото има само уведомителен характер и не поражда неблагоприятни последици за жалбоподателката Н., защото с него органът е информирал последната за действията, които следва да предприеме, за да бъде разгледана подадената от нея молба и не се е произнесъл по направеното искане, нито е извършил проверка за редовност и допустимост на същото. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че произнасянето по искането на жалбоподателката е отложено във времето във връзка с предвиденото в ЗУБ и в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г., че временният статут не е пречка да бъде поискана международна закрила, но това трябва да се случи след изтичане срока на временната закрила /чл. 17, т. 2 от Директивата/. Поради липсата на годен за обжалване административен акт, решаващият съдебен състав е преценил, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно постановено. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че жалбоподателката Я. Н. е депозирала в ТП на ДАБ при МС, с. Баня, молба с вх. № РПЦБ-01-204 от 23.04.2026 г., адресирана до председателя на ДАБ при МС, с искане да бъде предоставен за нея и за детето П. Н. хуманитарен статут в Република България, на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с вр. чл. 2, б. „е“ от Директива 2011/95/ЕС. В молбата украинската гражданка се е позовала на решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-195/25 /Framholm/. На същата дата директорът на РПЦ – с. Баня е изпратил писмо с изх. № РПЦБ-01-205/23.04.2026 г., в което е посочено, че подадената молба за международна закрила е получена и заведена в ДАБ, че жалбоподателката е лице, ползващо се с временна закрила, както и че съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗУБ лицата с временна закрила се регистрират като кандидати за международна закрила след прекратяване на временната закрила. В писмото е изложено още, че ако след изтичането на временната закрила жалбоподателката желае да бъде регистрирана като кандидат за международна закрила, следва да потвърди молбата си пред служител на ДАБ, след което ще бъдат предприети последващи действия в съответствие със закона. В случая е безспорно, че предоставената на Я. Н. временна закрила е с определен срок до 04.03.2027 г., съгласно решение на Министерския съвет № 190 от 17.02.2026 г. Спорният по делото въпрос е дали така обективираното в писмо с изх. № РПЦБ-01-205/23.04.2026 г. волеизявление представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, или има единствено уведомителен характер. Настоящата касационна инстанция намира, че за разрешаването на този въпрос е определящо съдържанието на акта и неговото правно действие, а не наименованието му или формата, в която е обективиран. От съдържанието на оспореното писмо е видно, че то не се изчерпва с уведомяване на жалбоподателката за обстоятелството, че се ползва с временна закрила, нито само разяснява приложимата правна уредба /националното и общностното право/. С него административният орган изрично е посочил, че след изтичането на временната закрила и след потвърждаване на молбата от страна на заявителя ще бъдат предприети последващи действия по закон. По този начин органът е обвързал продължаването на разглеждането на вече подадената молба с настъпването на бъдещо обстоятелство – изтичане срока на временната закрила, както и с допълнително действие на заявителката, каквото е потвърждаването на вече депозираната молба. Непосредственият ефект от това волеизявление на органа е, че към момента на неговото извършване разглеждането на молбата не продължава. Поради това, когато от съдържанието на писмото следва, че производството по подадената молба ще продължи едва след изтичането на временната закрила и след потвърждаване на молбата, непосредствената последица е спиране на разглеждането на молбата /в този смисъл определение № 9627 от 06.10.2026 г., постановено по адм.д. № 8621/2026 г. и определение № 5718 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4660/2026 г., и двете на ВАС, четвърто отделение/. При това положение оспореното писмо засяга непосредствено правната сфера на жалбоподателката и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Следователно неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу него е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Въпросът дали наличието на временна закрила изключва възможността за подаване и разглеждане на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с чл. 2, б. „е“ от Директива 2011/95/ЕС не следва да бъде разрешаван по същество в настоящото производство. Предмет на настоящото касационно производство е правилността на определението, с което първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо не подлежи на съдебен контрол. След като този извод е неправилен, делото следва да бъде върнато на административния съд за извършване на дължимата проверка за законосъобразност на акта. При новото разглеждане решаващият съдебен състав следва да извърши служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, в това число и относно компетентността на издателя на оспореното писмо. Отделно от това, при новото разглеждане на делото следва да бъде съобразено и решение от 20.11.2025 г. на СЕС по дело C-195/25, Framholm, в което Съдът е приел, че разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО относно временната закрила не допускат държава членка да отхвърли молба за международна закрила, доколкото с нея се иска предоставяне на субсидиарна закрила, единствено поради това, че кандидатът се ползва с временна закрила. Прието е също, че чл. 18 от Директива 2011/95/ЕС и чл. 33 от Директива 2013/32/ЕС имат директен ефект при посочените в решението предпоставки. Следователно значението на правото на Европейския съюз и на решение Framholm за конкретното административно производство следва да бъде преценено от първоинстанционния съд при разглеждането на жалбата по същество. Това е въпрос на законосъобразност на оспорения акт, а не на процесуалната допустимост на жалбата. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло, а делото да бъде върнато на Административен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на В. Н.. На основание горното и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,