Определение № 7557 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6095/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на А. И. К. и В. И. К., подадена чрез адвокат К. Горанов против Определение № 20235/22.05.2026 г., постановено по административно дело № 8932/2024 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. От ответните страни Л. Р. Д., В. Р. Ц., Н. Г. К., Ц. Г., Л. И. Т., И. Л. Т., К. К., М. С. К., Т. В. М., И. В. М., Г. В. М., Р. Г. Д. и В. К. М., представлявани от адвокат М. Владимирова е постъпил отговор, с който се оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска е отхвърлена жалбата на посочените по-горе ответни страни и същите са осъдени да заплатят в полза на А. И. К. и В. И. К., съдебно-деловодни разноски в размер на 3000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е поискано изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят и сторените такива в касационното производство по административно дело № 8953/2023 г. по описа на ВАС, ІІ отделение, както и разноските, извършени в производството по отмяна по административно дело № 5127/2024 г. на ВАС, петчленен състав на влязло в сила решение при предходно разрешаване на спора. С процесното определение е отхвърлена молбата на А. И. К. и В. И. К. за изменение на Решение № 28610/31.08.2025 г., постановено по административно дело № 8932/2024 г. по описа на АССГ, в частта му за разноските. Съдът е приел, че се е произнесъл по заявената претенция за разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, в който фигурира единствено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, като при липса на изрично искане и посочване в списъка и на други разноски, не е имал задължението служебно да проверява дали са направени такива, тъй като би постановил свръхпетитум. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано. Искането са присъждане на разноски в полза на А. И. К. и В. И. К. е направено от пълномощника им адвокат Горанов на последното съдебно заседание по делото, проведено на 11.06.2025 г., като от негова страна е заявена претенция за присъждане на сторените от доверителите му разноски, съгласно представен списък на разноските и доказателства за плащането им. Видно от съдържанието на този списък е, че в него са посочени единствено разноските по дело № 8932/2024 г. по описа на АССГ за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, които с оглед изхода на спора са били присъдени. Налице е ясно изразено искане за присъждане на конкретни разноски, чрез посочване на техния вид, размер и номер на делото, в хода на което са сторени, като съдът го е удовлетворил напълно. Следователно съдебният състав не е пропуснал да присъди разноските, извършени в хода на другите съдебни производства, а се е съобразил с изричната и ясно формулираната воля в изложения по-горе смисъл, поради което правилно не е намерил основание за изменение на съдебното решение по реда на чл. 248 ГПК. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,