Решение № 8499 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6736/2013 г.

Решение № 8499 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6736/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Манев Иванов от гр. Силистра, чрез пълномощника си адв. Великова, срещу решение № 794/28.03.2013 г., постановено по адм. д. № 4329 по описа за 2012 г. на Административен съд Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалваният РА. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил PA № 191201954/06.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 701/29.10.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на Иван Манев Иванов са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 7958.89 лв. и лихви за забава в размер на 1965.92 лв. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. От фактическа страна за установено съдът е приел, че в хода на ревизията е установено, че Иванов е подал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2006 г. и по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г., а за 2009 г. и 2010 г. не е подавана декларация. В хода на ревизията от жалбоподателя са представени декларации и копия на ГДД за 2006 г. и 2007 г. За установено съдът е приел, че жалбоподателят е съдружник в "Манекс" ООД и "Манекс агро" ООД, като придобиването на дяловете е през 2001 г. и 2003 г. Установено е, че през 2006 г. и 2007 г. ревизираното лице е получил доходи за извършване на услуги с личен труд в размер на 3434.40 лв. по РКО № 13/31. 12.2006 г. и в размер на 3441 лв. по РКО № 13/31.12.2007 г., издадени от "Манекс" ООД. През ревизирания период Иван Иванов няма извършени разходи във връзка с излизания в чужбина, няма регистрирани и отрегистрирани МПС, няма установени покупко-продажби на недвижими имоти. Извършен е анализ на получената разпечатка от "Райфайзен банк" ЕАД за внесените от лицето суми по депозитна сметка, за чиито произход не е дало обяснения. В изготвения паричен поток са включени внесените суми по депозитната сметка в банката, както и сумата 1770 лв., която е изтеглена от банкова сметка в "Уникредит Булбанк" АД. Въз основа на констатираните факти и обстоятелства съдът е възприел като правилно изводите на органа по приходите, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити доходи или приходи и по т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Приел е, че органът по приходите е извършил анализ на всички относими обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При така установеното съдът се е позовал на презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, визирана в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и е приел, че жалбоподателят не е ангажирал при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК съдът е приел, че са правилно установени, предвид направената от органа по приходите съпоставка и установеното несъответствие между сумите, които са необходими на жалбоподателя за издръжка и тези, за които същият е доказал получени приходи. От заключението на вещото лице, съдът е приел за установено, че до момента на изготвяне на заключението на вещото лице не са представени данни за получени доходи от Иван Иванов и съпругата му за периода 2004 г. - 2005 г., поради което експертизата е приела, че към 01.01.2006 г. жалбоподателят и съпругата му са разполагали с 0.00 лв. От таблица 11 към заключението е видно, че към 31.12.2009 г. за семейството на жалбоподателя възниква отрицателно крайно салдо /недостиг на парични средства/ в размер на 6 761.64 лв., а към 31.12.2010 г. е налице недостиг на парични средства в размер на 7 925.39 лв. В частта, с която са преизчислени данъчните задължения на жалбоподателя, съдът е приел, че експертизата би била от значение при евентуално уважаване на жалбата. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е изложил доводи, каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои факти. Мотивите на съдебния акт повтарят приетото в хода на ревизията, въз основа на констатациите на органа по приходите, като не може да се установи, какво е приел съда за установено и въз основа на кои доказателства. Основателни са доводите в жалбата за липса на обсъждане от съда на приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Липсват мотиви какви суми жалбоподателят е твърдял, че са му предоставени в заем, от кои лица и защо съдът е приел, че същите не са реално получени. Липсват доводи, изложени от решаващия съд досежно приетия по делото Протокол на общо събрание на "Манекс агро" ООД от 06.01.2006 г. и взето решение на съдружниците за разпределение на натрупана печалба от 2004 и 2005 г. и представените във връзка с това решение РКО № 9 и № 10 за изплатени суми. Това обстоятелството е отразено и в приетата по делото експертиза на л. 7 в отговора на въпрос 3, но също не е посочено защо посочените суми не са взети предвид в частта на приходите за 2006 г. Тези доказателства са относими към правния спор, а именно налице ли са предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което поради необсъждането им от съда се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Настоящата инстанция не може да установява нови факти, а поради липса на установени от АС, не може да бъде осъществен и контрол за тяхното правилно установяване и прилагане към относимите материалноправни норми. Не на последно място съдът не е изложил доводи досежно законосъобразността на РА, в частта относно начина на определяне на облагаемата основа. Съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ и чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) основата за облагане доходите на физическите лица е годишна, а не помесечна, както е определена от органа по приходите. С оглед на изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност и въз основа на анализа им да бъдат установени релевантните за спора факти. Следва да бъде обсъдено заключението на вещото лице ведно с останалите доказателства по делото и да бъдат изложени доводи за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, респективно за начина на определяне на годишната данъчна основа за облагане по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ. Претенция за присъждане на разноски следва да бъде разгледана от АС при новото разглеждане на спора, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,