Решение № 332 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2007 г.

Решение № 332 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на И. Б. Р. и Е. Б. К. от гр. П. Георгиева от АК Пловдив срещу въззивно решение № 545 от 29.03.2007г по гр. д. № 186/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с която при повторното разглеждане на делото в обжалваната част е оставено в сила решение № 95 от 09.07.2004г по гр. д. № 5495/2002г на Пловдивски районен съд, за имоти 71-5 и 71-3 на основата на УПИ -I, II по плана на гр. П.. В тази част е бил уважен предявения от О. П. иск за собственост срещу легитимираните по земеделска реституция касатори . В частта, с която е постановено решение по същество, като искът за собственост е отхвърлен за имот пл. № 7* по скица към решение на ОСЗГ -Пловдив с площ от 706 кв. от УПИ-I, КЖС по плана на гр. П., решението не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Съдът е бил длъжен да съобрази липсата на активна легитимация за ищеца, щом отчуждително мероприятие по отменения ЗПИНМ не е било проведено и обезщетение не е платено . Неправилно е приложен чл. 10б от ЗСПЗЗ вр. чл. 11 от ППЗСПЗЗ с оглед поясненията, дадени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, незаконосъобразно е разбирането, че подземните комуникации представляват строителство, препятстващо реалната реституция. Промени в застрояването, настъпили след влизането в сила на ЗСПЗЗ, не е следвало да бъдат съобразявани. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено и да бъде постановено друго от настоящия съд, с което искът за собственост да бъде отхвърлен в обжалваната част. Ответникът по касация О. П. заявява възражение, с което оспорва наличието на отменителни основания. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, III г. о. приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: По иск за собственост, предявен от О. П. за възстановени в полза на касаторите по реда на ЗСПЗЗ части от УПИ I и УПИ II от кв. I по регулационния план и след постановена отмяна на въззивното решение от 28.04.2005 г. на ПОС с решение № 1309 от 18.10.2007 на Върховен касационен съд, IVа г. о., Пловдивски окръжен съд е имал за задача при упражняването на косвен съдебен контрол да съобрази материалните предпоставки на чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, като в обжалваната понастоящем част, за имоти № 71-3 и 71-5, да съобрази наличието на съоръжения- подземни комуникации, улици и тротоарни площи, които не са били взети предвид от техническата служба при изготвяне на удостоверението по чл. 13, ал. 4 - 6 от ППЗСПЗЗ при определяне на свободната за възстановяване площ, макар реално да съществуват в инфраструктура на квартала, отреден за комплексно жилищно строителство. казано е материалният закон да бъде приложен, като се съобрази разпоредбата на § 1в от ЗР на ППЗСПЗЗ вр с чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, определяща строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността върху бивши земеделски земи в строителните граници. Въззивният съд е приел установеното по заключението на вещо лице строителство и отразеното разположение на подземни съоръжения и като е изградил извод, че същото попада под ограничението на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и е уважил иска. Решаващият извод за въззивния съд следва да бъде споделен и материалния закон е приложен правилно . В спорния имот 71-5 попадат част от северния тротоар на изградена вътрешно квартална улица и подземни комуникации, отразени в действащия план - магистрален водопровод и обслужващи водопроводи 150Е и 80Е. В имот 71-3 попадат част от вътрешно квартална улица и нейния северен тротоар и са изградени подземни комуникации: паропровод и водопровод (150С)., което строителство не е било взето предвид от поземлената комисия. Това е обусловило упражнения от съда косвен съдебен контрол и извод, че собствеността върху спорните части е на О. П. и реална реституция не е допустима. Неоснователен е доводът на касаторите, че право на собственост върху обекти на общинската инфраструктура ищцовата община м. да установи положително единствено в случай, че преди влизането в сила на ЗСПЗЗ е проведено отчуждително производство със заплащане на обезщетение по благоустройствен закон. Касае се за площи, отредени за комплексно застрояване (УПИ- I, УПИ-II), жилищно строителство е реализирано след 1968 г., включително инфраструктурата на квартала, макар в една част същото да е осъществено след 1991 г. Собствеността върху терените с реализирано квартално застрояване за общо ползване, както и улиците в населените места извън републиканската пътна мрежа, са предоставени на общината със закон. (чл. 2, т. 1, 2 ЗОбС вр. Закона за пътищата, чл. 2, т. 5, т. 7, т. 9 от ЗОбС - отм.) Приложимият нормативен ред, който изключва основание имотът да се счита за общинска собственост, в случая е реституционния ЗСПЗЗ предвид земеделския характер на земите до застрояването им и правилно въззивният съд е изследвал именно материалните предпоставки за реално възстановяване на собствеността, по реда на косвения съдебен контрол. Реализираното подземно и надземно строителство по плана от 1999 г. не е засегнало вече реституирани имоти, а реституцията е следвало да съобрази с факта, че съответното строителство е осъществено. Решаваща за изхода на настоящия спор е именно характеристиката на самото подземно и надземно строителство с оглед примерно изброените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ дейности. В конкретния случай строителството е от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ - мероприятието в УПИ I и УПИ II е комплексно - включва както сгради, така и съоръжения - съпътстваща инфраструктура като улици, тротоари, водопроводи, паропроводи, попадащи върху спорните площи в обозначените части. Застрояване по смисъла цитираната разпоредба е не само фактическото изграждане на съответните жилищни обекти, а съпътстващото застрояване, необходимо за нормалното им функциониране. По тази причина съдът законосъобразно е отхвърлил възражението на касаторите, че са собственици на неправилно определените като незастроени части от двата парцела. Постановеното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.