Определение № 238 от 22.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. К. и „Лоджистик” ЕООД, подадена чрез адв.А., срещу определение №5 от 10.01.2022г., по ч.гр.д. № 4850/2021г., по описа на ВКС, трето ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба с вх. № 16533 от 24. 09. 2021г., в частта й срещу определение № 2329 от 01. 09. 2021г. по ч. гр. д № 2576/2021г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, в частта му, с която е оставено без уважение искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно тълкуването и приложението на чл. 47 ХОПЕС и на чл. 8, пар.1 Директива 2014/42/ЕС. С частната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Излагат се и съображения за основателност на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно тълкуването и приложението на чл. 47 ХОПЕС и на чл. 8, пар.1 Директива 2014/42/ЕС. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената частна жалба. Релевирано е и особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС в рамките на настоящото производство относно тълкуването и приложението на чл. 47 ХОПЕС и на чл. 8, пар.1 Директива 2014/42/ЕС и по-конкретно по въпроса: „Следва ли чл. 47 ХОПЕС и чл. 8, пар.1 Директива 2014/42/ЕС да се тълкуват в смисъл, че ПЕС не допуска национална правна уредба и съдебна практика, която предвижда при обжалване в производството по конфискация държавна такса в размер на 2 % от материалния интерес при положение, че държавният орган е освободен от заплащането на каквито и да било държавни такси, както и националноправна уредба, според която юридическите лица не подлежат на освобождаване от държавни такси, а физическите лица, чието имущество е запорирано и възбранено за обезпечаване на иска на Държавата, не могат да бъдат освободени от държавна такса, тъй като притежават именно същото запорирано и възбранено имущество, с което не могат да се разпореждат?“. Ответникът по частната жалба – КПКОНПИ, подава писмен отговор, в който оспорва нейната основателност. Моли да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателите за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Ответникът по частната жалба - „Стария дъб”ООД, подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че в частта срещу постановеното от САС определение, с което е оставено без уважение искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, частната жалба е недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване съгласно чл. 629, ал. 2, изр. 2 ГПК и поради това, в тази част, тя следва да бъде оставена без разглеждане. Определението е правилно.Съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл. 629, ал. 2 ГПК изрично изключва от кръга на обжалваемите актове определението, с което съдът, чието решение подлежи на обжалване, е оставил без уважение искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Правилността на такова определение може бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение, тъй като проверката от по-горната съдебна инстанция относно правилното приложение на правото към фактите се извършва с обжалване на решението по същество, а не с обжалване на определението по чл. 628 ГПК. Ако счете за необходимо за правилното решаване на делото тълкуването на разпоредба от общностното право, осъществяващият инстанционния контрол на решението съд разполага с правото да отправи преюдициално запитване до СЕС. Тъй като предмет на настоящото частно производство е процесуалноправният въпрос за обжалваемостта на първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване, не следва да се обсъждат като неотносими изложените от частния жалбоподател доводи за неправилност на това определение. Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса: „Следва ли чл. 47 ХОПЕС и чл. 8, пар.1 Директива 2014/42/ЕС да се тълкуват в смисъл, че ПЕС не допуска национална правна уредба и съдебна практика, която предвижда при обжалване в производството по конфискация държавна такса в размер на 2 % от материалния интерес при положение, че държавният орган е освободен от заплащането на каквито и да било държавни такси, както и националноправна уредба, според която юридическите лица не подлежат на освобождаване от държавни такси, а физическите лица, чието имущество е запорирано и възбранено за обезпечаване на иска на Държавата, не могат да бъдат освободени от държавна такса, тъй като притежават именно същото запорирано и възбранено имущество, с което не могат да се разпореждат?“, е неоснователно. Това е така, защото този въпрос е без значение за изхода на настоящото производство, а и по същото искане за преюдициално запитване по същия въпрос и в същото исково производство, ВКС вече се е произнесъл в определението си от 11. 03. 2021г. по ч.гр.д. №4169/2020г., като изложените съображения се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответниците не са претендирали такива. По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия