Определение № 10006 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 670/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Подадено е искане от "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца, чрез процесуалния му представител, за изменение на решение № 7324 от 13.06.2024 г. по адм.д. № 670/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, с което Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца разноски по делото в размер на 54890 лв., като се иска да се присъди пълния претендиран размер за касационната инстанция от 168 000 лв. Сочи, че "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца е претендирало за присъждане в касационната инстанция разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на сумата от 168 000 лева с ДДС, съгласно списък с разноски по чл. 80 от ГПК с приложени доказателства - договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024г., фактура № 324/15.01.2024г. и извлечение от интернет банкиране, удостоверяващо получаването на адвокатското възнаграждение. Излага доводи, че адвокатското възнаграждение е изчислено въз основа на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7.и § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл. изм. й доп. ДВ, бр.88 от 04.11.2022г./ на базата на материалния интерес по делото, а именно: сумата от 8 135 553,62 лева, представляваща размера на наложената финансова корекция от 25 % с обжалваното решение на ръководителя на УО на. ОПОС, изчислена върху общата стойност на сключените договори за ОП 1, ОП 4 и ОП 3. Заявява, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение не е включен данък добавена стойност, който на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. се прибавя към адвокатското възнаграждение за регистрираните по ЗДДС адвокати. Обръща внимание, че с решение № 5496 от 26,05,2023г. на ВАС по адм. д. № 1378/2023г. е отменено решение на ръководителя на УО на. ОПОС от 17.06.2022г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% ,което обстоятелство е посочено на страница 2 от решение от 04.08.2023г. на ръководителя на УО на ОПОС, поради което наложената финансова корекция е 25 %, а не 20 %. Процентният показател за изчисляване на действителния размер на наложената финансова корекция се равнява на 25 % - съответстващ на посочения в оспореното решение, не следва да бъде приспадан предходно определеният процент на наложена финансова корекция, поради това, че с обратна сила са отпаднали правните последици на акта, с който е била наложена. Относно стойността, върху която следва да се изчисли числовото изражение на финансовата корекция счита, че размерът на собственият принос в случая е ирелевантен и не следва да бъде приспадан, доколкото подлежи на отчитане в производството по чл. 38, ал. 1 и чл. 39 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018г. и то при положение, че е налице вземане по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Счита, че при определяне на материалния интерес по делото следва да се вземе предвид стойността на договорите, без да се отчита собственият принос, а именно сумата от 32 542 214,50 лева, като 25% от тяхната обща стойност е сумата от 8 135 553,62 лева. В тази връзка, претендираното в касационното производство адвокатско възнаграждение, изчислено на база този материален интерес по правилата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл. изм. и доп. ДВ, бр.88 от 04.11 2022г./, възлиза в размер на сумата от 146 683,30 лева. На основание чл. § 2а от ДР към тази сума следва да се добави ДДС, тъй като процесуалният представител на ответника по касационната жалба, с когото е сключен договорът за правна защита, има регистрация по ЗДДС и възнаграждението в минималния размер възлиза в размер на 176 019,97 лева с ДДС. Видно от представената към списъка с разноски фактура № 324/15.01.2024г. договореното адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 140 000 лева без ДДС, или 168 000 лева с ДДС, което е под установения в Наредба №1 минимум съобразно конкретния материален интерес. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че договореният размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно която размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован, освен това следва да зависи от извършена работа, от сложността, естеството, продължителността на работата в полза на „ВиК“ ООД Враца, а не единствено от материалния интерес по делото. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение съдът се е съобразил с решение на СЕС от 25.01.2024 г., по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 4 юли 2022 г. и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледано по същество е частично основателно. В решението по делото за да се определи размера на адвокатското възнаграждение е прието, че относно искането за присъждане на разноски в касационното производство, процесуалният представител на ръководителя на УО е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с доводи да се съобрази решението на СЕС за възможността да се присъди адвокатско възнаграждение под предвидения минимум в наредбата, което не е спорно. Прието е, че с административния акт е доначислена финансова корекция от 20 % / до разликата от 25 %/ върху стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими за финансиране разходи следователно върху част 20 % от стойността на трите договора - 5 675 360 лв. Изложени са мотиви, че адвокатското възнаграждение за касационната инстанция в случая следва да е под предвидения в наредбата минимален размер на адвокатските възнаграждения, половината, а именно 54890 лв., въпреки значителния материален интерес, представения писмен отговор в касационното производство е съгласно жалбата подадена в административния съд и съдебното решение, не са представени нови писмени доказателства От една страна основателни са доводите на искателя, че материалният интерес по делото е сумата 8135551.37 лв., 25 % от стойността на договорите, тъй като финансовата корекция е в размер на 25 % от допустимите разходи по договорите, след като с решение № 5496 от 26,05,2023г. по адм. д. № 1378/2023г. по описа на ВАС е отменено решение на ръководителя на УО на. ОПОС от 17.06.2022г. за определяне на финансова корекция в размер на 5%, поради което този процент не е приспаднат в административния акт. При това положение, както сочи искателят, минималният размер на адвокатското възнаграждение според минималните размери по чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. възлиза в размер на 146 683, 30 лв., с ДДС 176 019,92 лева. От друга страна, за първата инстанция е договорено и присъдено адвокатско възнаграждение под минималния размер по наредбата, а именно 120 000 лв., с ДДС, следователно дружеството е преценило, че за първата инстанция не следва да се договаря максималния размер на адвокатското възнаграждение, поради което и за касационната инстанция също не следва да се присъжда максимално предвидения в наредбата размер на адвокатското възнаграждение, въпреки, че е договорено. В случая договореното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в максималния размер предвиден в наредбата е прекомерно. Адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. Присъденото адвокатско възнаграждения за касационната инстанция е в справедлив размер, в случая е присъдено над половината от договореното адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Както е прието и в решението, освен осъщественото процесуално представителство по делото, по-голямата част от доводите в писмения отговор на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца в касационното производство са направени в административното производство по издаване на оспорения пред съда акт и в първоинстанционното производство, в какъвто смисъл са били възраженията на насрещната страна. Освен материалния интерес следва да се вземе предвид и извършеното правно съдействие и защита. Взето е предвид и, че не са представени доказателства пред касационната инстанция. В случая е направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в минимално предвидения размер в Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет и съгласно решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 по преюдициално запитване, съдът може да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минимално предвидения размер в наредбата, по отношение на страната която е осъдена да заплати съдебните разноски при нарушаване на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, Действително с решението по делото върху присъденото адвокатско възнаграждение не е определен ДДС, поради което ще се измени съдебното решение в частта за разноските и в адвокатското възнаграждение ще се включи ДДС 20 % - 10 978 лв., при което с ДДС адвокатското възнаграждение е в размер 65 868 лв., с ДДС. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение