Определение № 165 от 18.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4256/2019 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 от ГПК. Постъпило е искане от частния съдебен изпълнител Н. М. и от В. Н. Д. за превеждане по сметката на съдебния изпълнител на внесената от „Голд“ ООД сума в размер на 100 000 лв. като обезпечение за спиране изпълнението на решение № 56 от 9.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав. Съдебният изпълнител и В. Н. Д. считат, че след като не е допуснато касационно обжалване на осъдителното решение, гаранцията следва да послужи за удовлетворяване вземането на кредитора. Процесуалният представител на „Голд“ ООД смята молбата за неоснователна, тъй като вземането на В. Д. е свръхобезпечено и сумата не е постъпила от сметка на дружеството. Желае тази сума да бъде върната по сметката на вносителя. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и прецени данните по делото, намира следното: С определение № 322 от 12.07.2019 г. по ч. г. д. № 2301 по описа за 2019 г. на ВКС, III ГО, е спряно е спряно изпълнението на решение № 56 от 9.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав. За спиране на изпълнението на въззивното решение касаторът „Голд“ ООД е внесъл като обезпечение сумата от 100 000 лв. по сметката на ВКС. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 375 от 4.05.2020 г. по настоящото дело. При тези данни искането на съдебния изпълнител е основателно. Въззивното решение, с което длъжникът е осъден да заплати на взискателя внесените като обезпечение суми, вече е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Целта на внесеното обезпечение е да послужи за удовлетворяване на кредитора по това вземане. Според разясненията на ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълкувателно дело. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато касационното обжалване не бъде допуснато или въззивното решение бъде оставено в сила, внесените като парична гаранция суми подлежат на връщане на вносителя при условията на чл.403, ал.1 от ГПК, съответно на чл.282, ал.4 или 282, ал.5 от ГПК. Извън тези хипотези обезпечението се превежда по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на кредитора. Настоящият случай е точно такъв. Присъдените с въззивното решения вземания, предмет на изпълнителното дело, не са погасени от длъжника. След като кредиторът все още не е удовлетворен, няма никакво значение дали вземането е свръхобезпечено и от кого е внесена сумата, послужила като обезпечение. Ето защо внесената сума трябва да бъде преведена по сметката на съдебния изпълнител, който е образувал изпълнително дело за погасяване на процесните вземания, потвърдени с въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение