Определение № 6879 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Фондация Български институт за правни инициативи“ (ФБИПИ) срещу Определение № 4731 от 08.05.2025 г. по адм. д. № 3823/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, V отд., с което е оставена без разглеждане жалбата на фондацията срещу Решение № 117/05.03.2025 г. на Министерския съвет (МС) и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли за отмяната му. Ответникът – МС, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, след като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС, V отд. е Решение № 117/05.03.2025 г. на Министерския съвет, с което на основание чл. 7, ал. 2 Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) МС предлага на Народното събрание (НС) да избере членове на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, комисията) в състав: председател - Б. П. Б. и членове - В. П. Р., И. М. С., Ц. И. и Ц. Н. С.. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати съдебното производство, съдът е приел, че същата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Мотивите на съда са, че с обжалваното решение на МС е поставено началото на процедурата по избор на председател и членове на КЗЛД, която завършва с техния избор от друг орган - НС. Поради това същото няма характера и белезите на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК, а още по-малко на такъв по смисъла на чл. чл. 65 и 75 АПК, доколкото в жалбата е посочено като правно основание за подаването ѝ чл. 145 - 196 АПК. Определението е правилно. Съдът обосновано е приел, че процесното Решение № 117/2025 г. на МС е част от сложен фактически състав, като с волеизявлението на МС се поставя началото на процедура, която приключва с избор на председател и членове на КЗЛД от НС. В чл. 7, ал. 2 ЗЗЛД е предвидено, че НС е компетентният орган, който избира председател и членове на КЗЛД. НС е приело Процедурни правила, в които са посочени етапите на провеждането на този избор, който стартира с предлагане на кандидати за председател и членове на КЗЛД и представяне на документите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, като в т. І е предвидено, че предложенията за кандидатите за членове и председател на КЗЛД се внасят от МС в писмена форма до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред чрез председателя на НС в 14–дневен срок от приемането на процедурните правила. Предложението се внася заедно с писмени мотиви и приложени конкретни документи, изброени в т. І.2. Като следващ етап в т. ІІ от Процедурните правила е предвидено публично оповестяване на документите по конкретно посочени начин и ред, който е последван от извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия (т. ІІІ). След публикуване на резултатите от тази проверка на специализираната тематична страница на интернет портала на НС е предвиден етап – Изслушване на кандидатите т. (ІV). След изчерпване на посочените етапи следва избор на председател и членове на КЗЛД от НС, която процедура също е подробно регламентирана в т. V от правилата и предвижда, че с явно гласуване чрез компютърната система за гласуване първо се гласува за председател, а след това и за членовете по азбучен ред на собствените им имена, освен ако НС не реши друго, като за избран се смята кандидат, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“, а в случай, че двама или повече кандидати за една длъжност са получили равен брой гласове, провежда се повторно гласуване между тях. Предвид цитираната правна уредба правилно тричленният състав на ВАС е приел, че с обжалваното решение на МС е поставено началото на процедурата по избор на председател и членове на КЗЛД, която завършва с техния избор от друг орган - НС. Решението няма белезите на административен акт, а подадената срещу него жалба е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Тъй като поставените въпроси от частния жалбоподател за преюдициално запитване касаят качествата на председател и членове на КЗЛД, т.е. съществото на спора, а жалбата като процесуално недопустима не подлежи на разглеждане по същество, то тричленният съдебен състав не е допуснал съществено нарушение, като не е обсъдил предложението на страната за отправяне на преюдициално запитване. С оглед изложеното обжалваното определение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия