Определение № 400 от 16.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение № 159/11.05.2015 год., постановено по гр.дело № 1005/2013 год. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], София за освобождаване на представеното от него по реда на чл.282 ГПК обезпечение в размер на 270 950 лева, внесени по специалната сметка на Върховния касационен съд, по искането му за спиране изпълнението на решението на Пловдивския апелативен съд, втори търговски състав, № 271/21.06.2012 год. по в.т.дело № 521/2012 год. Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат Б. М., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като счита, че е неправилно, постановено в противоречие със закона и при неправилно интерпретиране на съществуващата фактическа и правна обстановка тъй като след обезсилване на въззивното решение от Върховния касационен съд делото е висящо пред Пловдивския апелативен съд по въззивната жалба на ищеца. Ответникът по частната жалба К. Г. Е., Едноличен търговец, упражняващ дейност с фирмата „К.-К. Е.” със съдебен адрес адвокат П. Н., [населено място], не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че с решение № 96/25.02.2015 год. по г р.дело № 1005/2013 год. е обезсилено въззивното решение от 21.06.2012 год. по т.дело № 521/2012 год. в частите, с които [фирма] е о съдено да заплати на К. Г. Е., действаща като ЕТ с фирма „К.-К. Е.” сумата 258 356,30 лева, представляваща обезщетение за унищожени 60020 кг риба и сумата 12 586,48 лева – мораторна лихва като ЕАД-то е внесло обезпечение в размер на сумата 270 950 лева по специалната сметка на Върховния касационен съд и с определение от 18.03.2013 год. е спряно изпълнението на посоченото въззивно решение, за това не са налице предпоставките на чл.282, ал.5 от ГПК за освобождаване на обезпечението тъй като производството е висящо – гр.дело № 127/2015 год. на Пловдивския апелативен съд. Обжалваното определение не попада в приложното поле на чл.274, ал.1 от ГПК тъй като не е преграждащо и изрично не е посочено в закона. Частната жалба се явява процесуално недопустима, поради което Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение