Решение № 798 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10503/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Ю. с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. К. Костадинов, срещу решение № 7419 от 24.09.2025 г., постановено по административно дело № 1581/2025 г. от Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 4619/26.08.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата да бъде уважена и преписката върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне. Прави възражение, че съдът не е направил правилна преценка на личната бежанска история на касатора. Твърди, че решението е необосновано доколкото в голямата си част представлява цитиране на вътрешни и международни юридически актове и генерални принципи на бежанското право, които предвид липсата на допълнителна аргументация не сочат към извод за действителна връзка с процесния случай. Сочи, че в голямата си част решението преповтаря мотивите на административния акт, както и, че не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, за да бъде установена обективната истина в нейната цялост. Прави довод, че административният съд потвърждавайки решението на административния орган е нарушил нормите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за изясняване на всички обстоятелства и обсъждане на представените от молителя обяснения. Обсъжда се тълкуването и прилагането на понятията, като „липса на въоръжен конфликт в страната“, „липса на тежки заплахи срещу живото и личността му, като цивилно лице поради безогледно насилие в контекста на въоръжен конфликт“. Във връзка с което се цитира решение от 30 януари 2014 г. на Съдът на Европейския съюз и тълкуване на чл. 15, буква В от Директива 2004/83 ЕО сега Директива 2011/95/ЕС. С оглед на това е изложен довод, че не може да се направи извод, че връщайки се в Сирия касатора ще бъде в безопасност и ще живее нормално. Твърди се още, че не е приложен правилно принципа за забрана за експулсиране или връщане. Допълнено е, че не е направен анализ на възможността и последиците от евентуалното завръщане на молителя в Сирия, както и че не са преценени индивидуалните фактори и личното му положение. Възразява, че същината на истинските мотиви, с които на молителя, както и на всички други сирийски бежанци в момента се отказва хуманитарен статут, постановени в масовите решения на ДАБ са политически и нямат нищо общо с законосъобразността и утвърдените международни стандарти. Твърди, че решението на ДАБ и на административният съд се основават единствено и само на справките на Дирекция „Международни дейности“ при ДАБ. Посочено е, че не е налице нито един официален източник на информация, който да твърди, че в Сирия към настоящия момент липсва риск за цивилното население и държавата е в състояние да обезпечи защитата на гражданите си. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представители старши юрисконсулт. Кръстева в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Представя два броя писмени доказателства справки за Сирийска арабска република вх. № МД-02-528/30.09.2025 г. и вх. № МД-02643/09.12.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното съдебно решение № 7419 от 24.09.2025 г., постановено по адм. д. № 1581/2025 г. по описа на АС – Хасково е отхвърлена жалбата на М. А. Ю., гражданин на Сирия срещу решение № 4619/26.08.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, включително и допълнително събраните в съдебната фаза писмени доказателства, относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че производството пред административния орган е образувано по молба от с вх. № 4935/06.12.2024 г. на РПЦ – Харманли с която, молителят е поискал закрила в Република България. Чужденецът е бил регистриран и чрез попълване на Регистрационен лист с рег. № УП- 44681/06.12.2024 г., като лицето посочило имена М. (собствено) Ю. (бащино) А. (фамилно), гражданство – Сирия, роден на [дата]. в Сирия, гр. Манбижд, религия – [заличен текст], неженен. На молителя е била връчена покана за интервю с рег. № 44681/06.12.2024 г. /л. 112 за 13.02.2025 г., като видно от констативен протокол с рег. № 44681/13.02.2025 г. същият не се е явил за провеждане на насроченото интервю. С Решение № 2684/21.03.2025 г. на Зам. председател на ДАБ производството по молба вх. № 4935/06.12.2024 г. на РПЦ – Харманли е прекратено. С молба вх. № 44681/09.06.2025 г. на ДАБ /л. 61/, молителят е поискал възобновяване на производството по подадената молба за международна закрила. На 09.06.2025 г. е било проведено интервю с молителя, като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП- 44681/09.06.2025 г., с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещият закрила е посочил, че е напуснал Сирия нелегално през ноември 2024 г., като влязъл нелегално в Турция, останал там около 3 дни след което влязъл в България, отново нелегално. Напуснал самоволно РПЦ Харманли, тъй като заминал за София, където искал да си потърси работа. Посочил, че не иска да се завръща в Сирия защото родителите му били починали, а втората съпруга на баща му не го обичала и не го искала. Заявил е още, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически парти, не бил заплашван и не му било оказвано насилие. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 4619 от 26.08.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" (забрана за връщане). Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти включително, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените справки МД-02-483 от 10.09.2025 г., МД-02-372 от 03.07.2025 г. изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. В касационната жалба се изразява възражение, че съдът не е направил правилна преценка на личната бежанска история на касатора, че решението е необосновано доколкото в голямата си част представлява цитиране на вътрешни и международни юридически актове и генерални принципи на бежанското право, които предвид липсата на допълнителна аргументация не сочат към извод за действителна връзка с процесния случай. Направен е довод, че административният съд потвърждавайки решението на административния орган е нарушил нормите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за изясняване на всички обстоятелства и обсъждане на представените от молителя обяснения. Тези възражения са неоснователни и не се потвърждават от фактите по делото. Видно е и от мотивите на административният акт и от мотивите с който е отхвърлена жалбата срещу него, че и административният орган и съдът са изследвали всеобхватно и всестранно бежанската история на молителя такава каквато тя е предадена от него, разгледали са и са се произнесли спрямо неговото лично положение и са отчели и са се съобразили с всички приобщени доказателства относно обстановката в държавата на произход. Видно от протокола от проведеното на 09.06.2025г. с М. Ю. интервю той категорично заявява, че в Сирия не бил арестуван и осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. Не сочи да е упражнявано насилие върху него и семейството му. Той и семейството му не е било заплашвано. В потвърждение на това е обстоятелството, че братята и сестрите му продължават да живеят в родното му село. Като казаното и изложеното в интервюто се потвърждава и от приетите по административната преписка, а и после в съдебното производство данни от приложени справки за обществената, икономическа и политическа обстановка в Сирия, както и от цитираните от съдът по съществото общодостъпни и общоизвестни други източници на информация отнасящи се до сигурността в държавата на произход. Административният орган и съдът са събрали и обсъдили относимите доказателства и са се произнесли по установената фактическа обстановка и по обясненията и възраженията на молителя. Всички те по недвусмислен и неопровержим начин обосновават извода, направен и от административният съд, че отказът за предоставяне на исканата международна защита е законосъобразен и правилен. Като тези изводи и данни не са оспорени и опровергани и пред настоящата съдебна инстанция и няма доказателства в обратния смисъл. Цитирането на международни актове и принципи не е порок засягащ законосъобразността на акта или на решението, не е основание за искане на отмяната им, напротив имено съобразяването с тях е гаранция за спазването и. Невярно е твърдението, че в голямата си част решението преповтаря мотивите на административния акт, както и, че не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, за да бъде установена обективната истина в нейната цялост. Видно е, че при произнасянето си административният орган е взел в предвид справка вх. № МД-02-327/03.07.2025 г., а административният съд, за да се произнесе е съобразил данните в справка вх. № МД-02-483/10.09.2025 г. Съобразени от съдът са актуалните обстоятелства и информация за тях, като те са различни по време и факти от тези съобразени от административния орган. На проведеното от съдът открито съдебно заседание на 23.09.2025 г. Ю. не се явява и не дава нови обяснения, който да бъдат взети в предвид от съда. Така, че безспорно се установява, че мотивите на съдът са различни от тези на административния орган, основават се на данни от нови приобщени в съдебното производство доказателства и съдържат анализ на всички факти включително и новонастъпили и новооткрити. В касационната жалба се обсъжда тълкуването и прилагането на понятията, като „липса на въоръжен конфликт в страната“, „липса на тежки заплахи срещу живото и личността му, като цивилно лице поради безогледно насилие в контекста на въоръжен конфликт“. Във връзка с което се цитира решение от 30 януари 2014 г. на Съдът на Европейския съюз и тълкуване на чл. 15, буква В от Директива 2004/83 ЕО сега Директива 2011/95/ЕС. С оглед на това е изложен довод, че не може да се направи извод, че връщайки се в Сирия касатора ще бъде в безопасност и ще живее нормално. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че братята и сестрите му продължават да живеят без проблеми в Сирия в родното му село. Относно възраженията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), следва да се отбележи, че по делото не са налице и основанията за прилагане на принципа установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход или неразбирателството с втората му майка или с братята и сестрите му в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където е останал около три дни, като там не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неверни са възраженията, че същината на истинските мотиви, с които на молителя, както и на всички други сирийски бежанци в момента се отказва хуманитарен статут, постановени в масовите решения на ДАБ са политически и нямат нищо общо с законосъобразността и утвърдените международни стандарти. Доказателства за тези твърдения, за политически обвързаности или зависимости на компетентните решаващи държавни институции, не са представени. Постановените решения на ДАБ са съобразени с наличните официални данни обективирани в изготвените справки и отразяващи новонастъпилите промени в Сирия, подобряване на политическата, икономическата и обществената обстановка там. Неоснователно е твърдението, че решението на ДАБ и на административният съд се основават единствено и само на справките на Дирекция „Международни дейности“ при ДАБ. Действително съдът в постановеният от него акт се е позовал на анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справка вх. № МД-02-372 от 03.07.2025 г. за актуалната обстановка в страната, тя представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетата в съдебното производство справка вх. № МД-02-483/10.09.2025 г.. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция "Международна дейност" и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация. Повечето от тези източници са международни и световно признати, поради което и съдът ги кредитира изцяло. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени, като липсват и конкретни твърдения за допуснати конкретни нарушения. Решението е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение