Определение № 4751 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2023 г.

Производството е по реда на чл. 227а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 236 от АПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 22.03.2024 г. и протокол за преразпределение от 08.04.2024 г. на председателя на Пето отделение на Върховния административен съд, за разглеждане на искането на Г. Гърков за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната жалба на Г. Гърков против определение № 1756/21.09.2023 г., постановено по адм. дело № 731/2023 г. по описа на АС-Плевен (АС-Плевен). Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като съобрази всички ангажирани и събрани до този момент доказателства и извършените процесуални действия, намира искането за предоставяне на правна помощ за неоснователно по следните съображения: С разпореждане от 22.03.2024 г. на председателя на Пето отделение, постановено по настоящото дело, са дадени указания на Г. Гърков в 7-дневен срок от получаване на настоящото разпореждане на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) да представи актуална декларация за имуществено състояние, както и всякакви други доказателства, с които разполага, за установяване на относимите във връзка с искането му за предоставяне на правна помощ обстоятелства и е разпоредено събиране на доказателства от трети лица (Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт и Агенция по вписванията) за обстоятелства относно доходите, осигурителния и имуществения статус на частния жалбоподател. Тези указания са съобщение на Г. Гърков на 25.03.2024 г. и от съдържанието на неговите изявления до Върховния административен съд от 08.04.2024 г. е видно, че той е уведомен за тях, но не ги е изпълнил и към настоящия момент. От получената от НАП, НОИ и АВ информация е възможно да се приеме, че Г. Гърков не разполага с доходи и имущество на територията на Република България. По делото има данни, че Г. Гърков е упълномощил за свой процесуален представител за приподписване на частната жалба, но адвокат К. Георгиев от АК – Враца е уведомил съда, че няма намерение да осъществява повече защита по делото и оттегля адвокатското си пълномощно като ще върне парите за това и ще прекрати взаимоотношенията си с неговия клиент. От съществуването на това правоотношение е възможно да се обоснове извод, че Г. Гърков е разполагал със средства, с които лично да заплати възнаграждение за един адвокат за приподписване на частната му жалба, но с поведението си е предпочел да се дистанцира от него въпреки, че към този момент му е било указано, че частната жалба подлежи на приподписване от адвокат и то в определен срок. При липса на представена след изрични указания от 25.03.2024 г. декларация за семейно и имуществено състояние на Г. Гъркови, наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ е възможно да бъдат проверени от допълнително служебно събраната информация и характера на съдебния спор. При администрирането на частната жалба първата инстанция изискала внасяне на държавна такса и приподписване на частната жалба от адвокат, а имуществено състояние на Г. Гърков очевидно не го е възпрепятствало да я заплати като към този момент той е разполагал и с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за приподписване на частната жалба. Частният жалбоподател е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10 лв. (дори повече от един път) и е ангажирал адвокат, който да приподпише частната жалба, но в последствие се е дистанцирал от него, а адвокатът е оттеглил пълномощното си и е заявил, че ще върне парите на своя клиент. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, ал. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съобразно предмета на делото в настоящия казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Във втората хипотеза преценката за необходимостта от предоставяне на правна помощ е в зависимост на първо място от обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, от които се установява дали страната разполага с възможност да заплати сама правна помощ. В случая трябва да се приеме за установено, че Г. Гърков е разполагал с финансова възможност самостоятелно да покрие предварително необходимите разходи за правна помощ от упълномощен от него адвокат, който да приподпише частната му жалба, но със своето поведение е предизвикал неговия отказ да продължи да изпълнява договора за правна услуга. Независимо, че няма данни за размера и произхода на тези средства Г. Гърков е разполагал с тях и ги е използвал именно за необходимата му правна помощ, от което се налага извод, че не е налице причина да му бъде предоставяна безплатна правна помощ на по-късен етап от същото производство. Допълнително трябва да бъде посочено, че в конкретния случай и интересите на правосъдието не налагат необходимост от предоставяне на безплатна правна помощ. Съобразно изложеното трябва да се приема, че не са налице законови основания за предоставяне на безплатна правна помощ на Г. Гърков в настоящото производство. По изложените съображения, Върховният административен съд