Определение № 4454 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Би Ел Агро“ АД със седалище в гр.София, представлявано от Р. Тоцев. Жалбата е срещу определение №1846 от 01.03.2023г., постановено по адм. дело №1142/2023г. на Административен съд София-град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), чрез нейния председател директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив, е представила писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Х. Шакир. С него се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение №1846 от 01.03.2023г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. №1142/2023г. е оставена без разглеждане жалбата на „Би Ел Агро“ АД срещу мълчалив отказ на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ да се произнесе по заявление вх. №КЗЗ-ЗЗО/ПО-10-396 от 20.06.2022г., и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл.159, т.1 от АПК. Развил е съображения, че в конкретния случай не е налице непроизнасяне от страна на административния орган, което да представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, а е налице спиране на процедурата по чл.54 от АПК. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че административния акт за спиране на производството не представлява произнасяне по заявлението, отново не е налице хипотезата на чл.58, ал.1 от АПК, а неизпълнение на влязло в сила съдебно определение. Обжалваното определение е правилно. С жалбата си до първоинстанционния съд жалбоподателят е очертал предмета на спора. В нея той е посочил, че обжалва мълчалив /алтернативно изричен/ отказ на ОДЗ – Пловдив по преписка №КЗЗ-615/по-10-725/23.11.2022г. С представено на л.156 от делото писмо наименовано „по разпореждане“ жалбоподателят отново изрично е посочил, че се оспорва мълчаливия отказ на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, тъй като до настоящ момент не е съобщен изричен такъв, а в случай че е налице изричен отказ е отправил искане да бъде присъединен към жалбата. Мълчаливият отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Следователно, за да се приеме, че такъв отказ е формиран, е необходимо административният орган да не изпълни задължението си за произнасяне, въпреки че е сезиран със съответно искане. В настоящата хипотеза е отправено от дружеството заявление с вх. №КЗЗ-ЗЗО/ПО-10-396 от 20.06.2022г. за промяна предназначението на земеделска земя в неземеделска такава. С определение №8877/11.11.2022г., постановено по адм. дело №7378 от 2022г. на АССГ е обявена нищожността на изричен отказ №ПО-10396-1 от 15.05.2022г. на директора на ОДЗ-Пловдив по горепосоченото заявление и преписката е изпратена на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към същата областна дирекция за произнасяне в 30–дневен срок. В указания срок комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ с решение №12 от 16.12.2022г. на основание чл.41а от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ) е спряла процедурата по промяна на предназначението на недвижимия имот. В тази хипотеза комисията спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато при обсъждането за даден обект възникнат въпроси за доизясняване. Касае се за допълнително въведено с чл.41а от ППЗОЗЗ основание за спиране на административното производство, освен посочените такива в чл.54 АПК. Към актовете, постановени на основание чл.41а от ППЗОЗЗ, следователно ще намерят приложение правилата на чл.54 от АПК. Въз основа на гореизложеното не е формиран оспорваният в първоинстанционното производство мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Така е, защото срокът по чл.20а, ал.2 от ЗОЗЗ за произнасяне на административния орган не е изтекъл, предвид изричната норма на чл.54, ал.3 от АПК - "при спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат". Затова е законосъобразен решаващият правен извод на административния съд за недопустимост на оспорването поради липса на предмет, респ. за наличие на основанието по чл.159, т.1 от АПК за прекратяване на производството. Доводите на частния жалбоподател, че не е бил уведомен за решение №12 от 16.12.2022г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ са ирелевантни за липсата на мълчалив отказ. В случая от значение е наличието на такова решение, което изключва формирането на мълчалив отказ от комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. А съобщаването на частния жалбоподател на решение №12 от 16.12.2022г. има отношение единствено за поставяне началото на срока за неговото оспорване. Недопустимо е заявеното в частната жалба оспорване на решение №12 на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. Предмет на настоящото производство е частната жалба на „Би Ел Агро“ АД срещу определение №1846 от 01.03.2023г., постановено по адм. дело №1142/2023г. на Административен съд София-град. Настоящата съдебна инстанция не притежава правомощия да излиза извън предмета на правния спор. Оспорването на решение №12 от 16.12.2022г. е следвало да стане в друго, отделно съдебно производство по реда на чл.197 и сл. във вр. с чл.54, ал.5 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оплакванията в частната жалба са неоснователни. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 на изр.1 във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,