Определение № 4684 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на И. Стоянов чрез процесуален представител срещу определение № 165/05.01.2024г., постановено по адм. д. № 11799/2023 г. на на Административен съд София-град. Жалбоподателят моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за разглеждане по същество на АССГ. Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение на тричленен състав на трето отделение е оставено без разглеждане искането на И. Стоянов по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязло в сила определение № 8268 от 02.11.2020г. по адм. д. № 10705/2020г. на Административен съд София град, поради просрочие съгласно чл. 240, ал. 3 АПК. Определението, предмет на настоящия съдебен контрол, е правилно постановено. Правилно АССГ е приел, че искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК е просрочено, тъй като според чл. 240, ал. 3 АПК искане за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, а в случая този срок е изтекъл на 14.05.2022г. Неоснователни са наведените доводи, че нормата на чл. 240, ал.3 АПК не е приложима, поради „особения статут на лишения от свобода и ограничените му възможности за достъп до правосъдната система“. Лишените от свобода не разполагат с особен статут, който изключва приложението на процесуалните закони по отношение на тях. Срокът по чл. 240, ал.3 АПК е сред най-дългите процесуални срокове в АПК и е съобразен именно с обстоятелството, че съответните правни субекти може да са били затруднени при реализиране на процесуалните си права. Именно този дълъг срок от една година представлява процесуална гаранция за реализиране правата на лица, чийто достъп до правосъдие е бил възпрепятстван в хипотезата на чл.239, т.5 АПК. Процесуалните срокове обаче имат за цел и осигуряване на правна сигурност и стабилитет на съдебните актове. Поради това те се прилагат стриктно, като тяхното удължаване или възстановяване е допустимо само по изрично искане на страната и в предвидените от закона хипотези. С оглед изложеното настоящият петчленен състав счита, че обжалваното определение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна или обезсилване, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответника по частната жалба е основателно, като следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия