Определение № 60436 от 07.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 860/2021 г.

Производството е по реда на чл. 213 ГПК. Производството е образувано по частна жалба, подадена от В. Т. Б., чрез процесуален представител адв.Г., срещу определение от 26.11.2020г. постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на адв.Г., пълномощник на от В. Т. Б., с която се иска изменение на постановеното въззивно решение от 04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му за размера на определеното му по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв възнаграждение. Насрещната страна Детска градина „Мир“, гр.Пловдив, чрез процесуален представител адв.У.-К., оспорва частната жалба като неоснователна в подаден писмен отговор. Върховният касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение констатира, че срещу въззивно решение от 04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2261/2020г. на Пловдивски окръжен съд, е постъпила и касационна жалба от Детска градина „Мир“, като по нея е образувано гр.д. №862/2021г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Предвид връзката между двете дела, налице са предпоставките на чл. 213 ГПК за присъединяване на настоящото частно производство към гр. д. №862/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. Липсват съображения, налагащи отделно разглеждане на частната касационна жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата на страната за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските и на касационната жалба срещу въззивното решение, поради което и на основание чл. 213 ГПК съдът,