Определение № 1764 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на община Септември против определение №1864 от 03.08.2023г. постановено по адм.д. № 1503 по описа за 2023г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на Община Септември срещу решение № РР-4934 от 03.02.2023 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" гр.Пловдив, както и в частта, с която общината е осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 1400 лв. Подадена е и частна жалба срещу определение № 2191 от 27.09.2023г., постановено по същото дело, с което в производството по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК е отхвърлено искането на община Септември за изменение на определение №1864 от 03.08.2023г. постановено по адм.д. № 1503 по описа за 2023г. на Административен съд - Пловдив в частта заз разноските. Ответникът по частните жалби директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" не изразява становище. Ответникът - дружество "Елтрейд" ООД в писмено становище оспорва основателността им. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което са допустими за разглеждане по същество. Рлазгледани по същество са основателни. За да постанови обжалваното определение №1864 от 03.08.2023г. по адм.д. № 1503 по описа за 2023г. и да остави без разглеждане жалбата на Община Септември срещу решение № РР-4934 от 03.02.2023 г. на директора на БДИБР град Пловдив за продължаване срока на действие на разрешително № 31530527 от 26.01.2016 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, с титуляр на разрешителното „Елтрейд“ ООД, [ЕИК], и за изменение на разрешителното, Административен съд - Пловдив е приел, че за жалбоподателя не е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорване. Развил е съображения, че Община Септември не е адресат на оспореното решение, защото не е лицето, в полза на което е предоставено правото на водовземане и по искане на което органът може да издаде решение за продължаване на срока на действие на разрешителното. След като не е адресат на оспореното решение, правната сфера на общината не се засяга по никакъв начин, включително не се засяга неблагоприятно, нито не се създават някакви задължения за общината, поради което за нея не е налице правен интерес от оспорването. Така постановеното определение е неправилно и следва да се отмени. Неправилно съдът преценява правния интерес от обжалване на община Септември само и единствено от гледна точка на обстоятелството кой правен субект е адресат на административния акт. Неправилни и несъответстващи на изискванията на чл. 21, ал. и чл. 147, ал.1 АПК са разсъжданията за това, че лицето в полза на което е издаден актът може да оспори същия. По определението на чл. 21, ал.1 АПК и и дефиницията на правото на оспорване, дадена в чл. 147, ал.1 АПК е видно, че благоприятстващ административен акт не може да бъде обжалван от тзи правен субект, за когото актът създава права. Той може да се оспори само от този правен субект, за когото актът създава задължения или неблагоприятно засяга правната му сфера. В така посочените правни норми правото на оспорване не се ограничава само до тези правни субекти, по чието искане е започнало административното производство и които са адресати на административния акт. Това е изискването на чл. 120, ал.2 КРБ, което е залегнало и в нормата на чл. 147, ал.1 АПК. В този смисъл съдът е следвало да прецени дали обжалваният акт неблагоприятно засяга правната сфера на община Септември и дали създава за нея задължения. От доказателствата, съдържащи се в преписката и представени пред съда е видно, че такова засягане е налице в няколко аспекта. На първо място - съдът не е преценил, че самата дейност по водовземане се извършва на територията на община Септември, т.е. тази административно-териториална общност, по силата на продълженото разрешително, ще трябва да търпи / в правния смисъл на термина/ дейността по водовземане на своята територия, която тя управлява в интерес на населението и териториалната общност по силата на КРБ и ЗМСМА. На следващо място - съдът не е обсъдил и не взел предвид и бостоятелството, че община Септември обжалва административния акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК, като едно от оплакванията е, че в разрешителното не се съдържа конкретка по въпроса от кой водоизточник на територията на общината се разрешава водовземането. Видно от разпоредбите на Закона за водите, водоизточниците, водовземните съоръжения и мрежи притежават своите индивидуализиращи характеристики, доколкото всеки един от тях представлява самостоятелен обект на правото и е подчинен на законов режим на ползване и управление. От доказателствата в преписката е видно, че на община Септември, по силата на решение № 74 от 29.-5.2018г. на министъра на околната среда и водите, е предоставено правото на ползване на посочените в т.1 от същото решение водоизточници и водовземни съоръжения, всички находящи се на територията на [населено място], обл. Пазарджик, посочени в т.15 от Приложение №2 от ПЗР на ЗВ. Същите са уточнени както следва: сондаж № 3, сондаж № 4, сондаж №5и сондаж №6, КЕИ №1 "Варвара" и КЕИ №2 "Ветрен дол". Следва да се посочи, че списъкът се съдържа в ПЗР на ЗВ и в т. 15 от същия няма уточнение на конкретни находища или водовземни съоръжения. В т.1 от решението съдържанието са изброени всички обекти, ползването на които се предоставя на общината, и няма посочено изключение от обектите по в.15 от списъка. От съдъжанието на тези актове следва да се направи извод, че община Септември е придобила от държавата правото на управление и позлзвне на находищата по т.15 от списъка по Приложение №2, които са уточнени в решение № 74 от 29.05.2018г. Неправилно съдът е направил правните си изводи за правния интерес единствено на основата на представения акт за публична общинска собственост. Дали обектът описан в АОС е публична общинска собственост или е публична държавна собственост е въпрос, който не може да бъде решаван в настоящото съдебно-административно производство, то е предмет на гражданскоправен спор, ако такъв между държавната и общината е налице. Въпросът по който административният съд е компетентен да се произнесе е налице ли са права и законни интереси, засегнати от оспорения от Община Септември административен акт. Неправилно съдът смесил правната природа на вещното право на ползване, понятие, употребено в §7, ал.1 т.1 ПЗР ЗМСМА и дейността по водовземане, чието разрешаване е допуснато с обжалвания административен акт. Доколкото правото на ползване като ограничено вещно право е предоставено на община Септември с решение № 74 на МОСВ, то за общината е налице правен интерес да обжалва всеки административен акт, който се издава в рамките на разрешителния законов режим относно дейността по водовземане в полза на другите правни субекти. Като е приел липса на правен интерес у община Септември да обжалва решение № РР-4934 от 03.02.2023 г. на директора на БДИБР град Пловдив за продължаване срока на действие на разрешително № 31530527 от 26.01.2016 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, с титуляр на разрешителното „Елтрейд“ ООД, [ЕИК], и за изменение на разрешителното, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изхода на основния правен спор по частната жалба, насочена срещу определение №1864 от 03.08.2023г. постановено по адм. д. № 1503 по описа за 2023г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на Община Септември срещу решение № РР-4934 от 03.02.2023 г. на директора на БДИБР град Пловдив, с което разпределението на отговорността за разноски следва да се съобрази, то обжалваното определение № 2191 от 27.09.2023г. следва да се отмени. Отговорността за разноски ще се разпредели съобразно окончателното разрешаване на делото. С оглед на горното, Върховният административен съд