Определение № 8225 от 29.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7641/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. А. Д. - председател на Общинския съвет - Варна, против определение № 7788 от 10.07.2025 г., постановено по адм.д. № 1535/ 2025 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е оставил без разглеждане подадена от Д. жалба срещу заповед № К-015/ 08.07.2025 г. на кмета на община Варна и направено с нея искане за спиране на изпълнението й. Частният жалбоподател твърди, че оспорената заповед притежава белезите на индивидуален административен акт и с него се засягат важни обществени интереси. Оспорва авторството на заповедта на кмета на община Варна за заместване и навежда доводи за нейната нищожност и незаконосъобразност. Според жалбоподателя правното действие на акта би имало негативни последици за работата на общината по отношение на оперативното функциониране на службите й и разходването на публичните средства. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да бъде постановено спиране на действието на оспорената заповед. Ответникът кметът на община Варна не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административния съд - Варна е образувано по подадена от Х. А. Д. - председател на Общинския съвет - Варна, жалба срещу заповед № К-015/ 08.07.2025 г. на кмета на община Варна, с която той е отменил своя предходна заповед № К-014 от 08.07.2025 г. и е наредил за периода от 09.07.2025 г. до 31.08.2025 г. функциите на кмет на община Варна да се изпълняват от заместник-кмета на общината П. П. с всички произтичащи от това права и задължения. Административният съд - Варна е обосновал извод за недопустимост на жалбата поради липса на годен за оспорване административен акт. Приел е, че заповедта на кмета на общината няма белезите на индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Актът е вътрешноведомствен по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като с него е обективирано волеизявление на орган на местната изпълнителна власт, с което се създават права и задължения за орган, подчинен на издателя на акта, и със заповедта не се засягат законни интереси на граждани или юридически лица. Оспореният акт е издаден на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и с него нито се засягат права на жалбоподателя, нито се създават задължения за него, включително и в качеството му на председател на Общинския съвет. Според съда не се налага друг правен извод и от разпоредбата на чл. 45, ал. 2, пр. второ ЗМСМА, защото дори и да се приеме, че жалбата е подадена от името на Общинския съвет чрез неговия председател, при положение, че заповедта не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, оспорването е недопустимо. Този извод е мотивирал съда да приеме недопустимост и на искането за спиране на изпълнението на акта. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда за правния характер на оспорената заповед. По своето съдържание тя е акт за прехвърляне на компетентност по заместване и представлява разпределяне на компетентност по вертикала в една и съща йерархична система на конкретната администрация. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта. Безспорно с атакуваната заповед кметът на общината като орган на местната изпълнителна власт създава права и задължения на заместник-кмета, който е назначен от него в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и е определил неговите функции съобразно чл. 39, ал. 1 ЗМСМА. АПК допуска изключение, ако с вътрешноведомствения акт се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Съдържанието на понятието "засягане" е установено от Конституционния съд в Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Засягането трябва да е на установени в правото субективни права и законни интереси. Трябва да е лично, т. е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване. Засягането трябва да е пряко, т. е. нарушаването или застрашаването на права и законни интереси трябва да е пряк резултат на действието на административния акт. Такова засягане по отношение на оспорващия в случая не се установява. Както в жалбата пред административния съд, така и в частната жалба Х. Д. не твърди, че актът го засяга в лично качество или в качеството му на председател на Общинския съвет. Основните му доводи са за нищожност на акта поради отсъствие на авторство, които обаче са относими при разглеждане на спор по същество, но не са релевантни за допустимостта на жалбата. Вътрешноведомственият акт няма самостоятелно значение извън конкретно производство, което обуславя. Законосъобразността му подлежи на проверка в едно обусловено последващо производство във връзка с компетентността на органа по повод конкретно проявление на неговата дейност. Затова заповедта, с която се учредява компетентност по заместване, не засяга пряко и непосредствено права, свободи и законни интереси на оспорващия. Жалбата е подадена от Х. А. Д. - председател на Общинския съвет - Варна. Оспорването не е направено от Общинския съвет, поради което и доводът, че правният интерес лицето черпи от разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗМСМА, е неоснователен. Гореизложеното обосновава извод и за недопустимост на искането за спиране изпълнението на оспорената заповед, както правилно е приел административният съд. Искането за спиране е процесуална охранителна мярка, даваща временна защита на засегнатото лице до решаване на спора по същество. При недопустима жалба правният спор не подлежи на разрешаване по същество, което води до недопустимост за разглеждане и на искането за спиране на изпълнението на акта. Като е оставил без разглеждане подадената жалба срещу заповед № К-015/ 08.07.2025 г. на кмета на община Варна, както и направеното с нея искане за спиране на изпълнението, и е прекратил производството по делото като недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК, Административният съд - Варна е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд