Решение № 184 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2008 г.

Решение № 184 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. у. на о. Бургас, представител по пълномощие на Министъра на р. р. и благоустройството, представител на Държавата срещу въззивно решение № 142 от 26.06.2008 г. по гр. д. № 189/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено решението на Карнобатския районен съд от 2.01.2008 г. по гр. д. № 91/2007 г., с което С. Б. Д. и Д. Н. Д. са осъдени да предадат на Държавата владението върху следния недвижим имот: дворно място от 1520 кв. м., представляващо 1520/1590 ид. ч. от парцел **** в кв. 44, при граници: изток-парцел, север-парцел ****общ., юг и запад-улици, а по действащия план УПИ * в кв. 44, при граници: изток-УПИ- V, север- УПИ -III, юг и запад-улици, находящ се в с. Ч., обл. Бургас, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, кухня, баня и стопанска сграда, на основание чл. 108 ЗС. Поддържа се, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба С. Б. Д. и Д. Н. Д. не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, III г. о. намира, че подадената срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК, касационна жалба е допустима. С определение № 394 от 3.04.2009 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по въпроса за допустимостта на иск за собственост, предявен от държавата за имоти по чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ срещу лица които не са собственици по земеделска реституция, с оглед приложението на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Допускането на касационно обжалване е обосновано с недостатъчно практика по този въпрос. Точното тълкуване на правната норма на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ във връзка с поставения въпрос налага да се приеме, че съществува правна възможност държавата да защити правото си на собственост срещу трети на реституцията лица с ревандикационен иск и същият е допустим. Изработването и прилагането на скица касае възможността да се индивидуализира имота, по отношение на който държавата заявява собствени права, но скицата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не е единствения способ за индивидуализиране на спорния имот. Предявеният от държавата срещу С. Д. и Д. Д. иск е с правно основание чл. 108 ЗС. Правото на собственост върху УПИ - IV-3, кв. 44 по плана на с. Ч., община К. при граници: изток УПИ V, север УПИ-III, юг и запад - улици, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, кухня, баня, стопанска постройка и др. подобрения държавата е основала на деривативно основание- договор за покупко-продажба от 26.04.1977 г. и акт за държавна собственост № /1.07.1977 г. Ответниците по редандикационния иск са заявили правопогасяващото собствеността на държавата възражение за оригинерно придобиване на правото на собственост върху процесния имот. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото, като е приел, че искът за собственост е преждевременно предявен от държавата, тъй като не е проведена административната процедура по 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената площ и прилежащият към нея терен, за да се извърши преценка дали има свободна част от процесния имот, която съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ е държавна собственост и която ответниците държат без правно основание. С оглед изложеното следва да се приеме, че обектът на правото на собственост е бил достатъчно индивидуализиран и определен, поради което може да бъде предмет на вещноправна защита, което предпоставя допустимостта на иска и разглеждане на спора по същество. Предвид на това, решението на въззивния съд, с което е обезсилено решението на първата инстанция, като е прието, че предявения иск по чл. 108 ЗС е недопустим и е прекратено производството по делото е неправилно. Същото ще следва да се отмени и делото върне на същия съд за разглеждане на спора по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.