Определение № 496 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1901/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на И. А. К. и С. А. К. и двамата от [населено място], обл.С. срещу определение №41/05.02.2014 год. по гр.д. №5356/2013 год. на ВКС, І ГО, с което е допълнено определение № 327 от 26.11.2013 год. по делото в частта за разноските като И. А. К. и З. К. К. са осъдени да заплатят на В. М. К. и З. К. К. разноски размер на 1 500 лв. В частната жалба се правят оплаквания за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е присъдено като разноски с обжалваното определение. На осн. чл. 78,ал.5 ГПК частният жалбоподател прави искане за присъждане на възнаграждение в по- нисък размер, който да е съобразен с чл. 36,ал.2 ЗА и Наредба№1 на ВАС като се приеме, че справедливия размер на дължимото възнаграждение не може да бъде по- голям от 300 лв. Ответниците по частната жалба оспорват същата в писмен отговор по делото. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване с частна жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдът правилно и при съобразяване на разпоредбата на чл. 78,ал.4 ГПК е приел, че с оглед изхода на делото касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените в производството разноски. Предвид представените по делото доказателства – договор за правна помощ, съдът е присъдил удостовереното в него като заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.Доводите, които частният жалбоподател развива, касаят размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, които не могат да се обсъждат в настоящото производство.По същество това са доводи на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78,ал.5 ГПК, което частният жалбоподател е следвало да направи в отговор на молбата по чл. 248 ГПК, препис от която същият е получил. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.