Определение № 60229 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 630/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на А. Д. А. с направено искане за дъплване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК, с присъждане на сторените за касационното производство разноски. Ответникът по молбата З. Ж. З. оспорва молбата, като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок и е процесуално допустима. С определение, постановено по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по делото, по подадените две касационни жалби. Ответникът по двете касационни жалби е представил писмен отговор и на двете касационни жалби, поради което следва да се приеме, че е осъществена защита на молителя, изразяваща се в подаването на писмен отговор на касационна жалба, с изложение на касационни основания, без процесуално представителство. С молба и представен договор за правна защита и съдействие, ответникът по касационните жалби е направил искане за присъждане на разноски, поради което молбата е подадена своевременно и е основателна. По направеното искане за намаляване на договореното и заплатено адв. възнаграждение, съдът счита същото за основателно. Размера на минималното възнаграждение е 762 лева, предвид цената на предявения иск, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното възражение за прекомерност е основателно, предвид обема на осъществената защита, като възражението ползува само страната, която го е направила – З. З.. По отношение на С. Й. А. следва да се присъди сумата от 1300 лева – половината от заплатеното възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС