Определение № 36 от 23.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 231/2021 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след определение от 01.03.2021 г. по н.о.х.д. № 28/ 2021 г., по описа на Момчилградския районен съд, с което съдебното производство е прекратено и делото е изпратено за разглеждане от друг, равен по степен съд. Прокурор Кирил Иванов от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за решаване от друг съд, след отвеждането на съдебен заседател по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „а“ от НПК и невъзможност да бъде осигурен друг съдебен заседател. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по н.о.х.д. № 28/2021 г. на Момчилградския районен съд е образувано след отмяна на предходно постановената присъда по н.о.х.д. 224/2019 г., по описа на същия съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При провеждане на разпоредителното заседание председателят на съдебния състав и процесуалните страни по делото констатирали, че съдебният заседател Р. Ю. участвал и в предишното разглеждане на делото, по което присъдата била отменена. Съдебният заседател Ю. също потвърдил участието си в предходното първоинстанционно производство. Съдът приел за налично основанието за отвод на съдебния заседател по чл.31, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, т.1, б. „а“ от НПК. Същевременно с друго определение прекратил съдебното производство пред себе си, защото за нуждите на Момчилградския районен съд били избрани само двама съдебни заседатели за мандат 2020-2023 г.: Р. Н. Ю. и Б. С. С., които подписали клетвени листове и нямало кой друг да вземе участие по делото. По този начин, независимо от правната възможност при новото разглеждане на делото да може да участва административният ръководител на съда – съдията С. Ю. О. (вторият по щат съдия Й. И. Г. е постановил отменената присъда), Момчилградският районен съд не разполага с други съдебни заседатели, освен двамата избрани за текущия мандат, с които да образува съдебен състав. Практически всяко върнато за повторно разглеждане наказателно производство на този съд в рамките на действащия мандат на съдебните заседатели не може да бъде разгледано от Момчилградския районен съд, защото съдът не разполага с други избрани по съответния законов ред заседатели. Това обстоятелство е убягнало от вниманието на общинската администрация на Момчилград, която единствена предлага за избор съдебни заседатели, а за да не постига резултат като разглеждания, избраните заседатели следва да бъдат повече от двама. В разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК е посочено, че Върховният касационен съд определя друг, еднакъв по степен съд, когато посоченият по правилата на родовата и на местната подсъдност съд не може да образува съдебен състав. Касационната инстанция счете, че в случая Момчилградският районен съд не може да образува състав, поради недостатъчния брой избрани съдебни заседатели за този съдебен район. Налице са процесуалните предпоставки на чл. 43, т. 3 от НПК. Предвид необходимостта от ниски финансовите разходи за пътуване и за обезпечаване на нормалното движение на делото, Върховният касационен съд определя Кърджалийския районен съд, пред който да се проведе съдебното производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т. 3 от НПК