Определение № 8106 от 23.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4049/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по частна жалба на “ДАГЕР ИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД,ЕИК 130853877, представлявано от управителя С. С. Г., и от Б. Т. Г., действащи чрез адв.М. Петрова, съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], срещу Определение№9029/15.03.2025г., постановено по адм.д.№278/ 2025г. по описа на Административен съд - София град. Касаторите молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение - като неправилно и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.В частната жалба се развиват доводи, че Определение№9029/15.03.2025г. на АССГ е неправилно, тъй като необосновано АССГ е счел, че процесното уведомление не представлява годен за оспорване административен акт, както и че съдът неправилно се е позовал на чл.21, ал.5 от АПК, приемайки, че на съдебен контрол ще подлежи крайният акт по чл.63 от ЗКН, с който акт, според съда, ще завърши производството, а не оспорваното уведомление. Според касатора, в т.2.3 от жалбата срещу Уведомление изх.№0401-5260/11.12.2024г. на Директора на НИКН подробно е изяснено, че уведомлението по чл.56,т.3 от ЗКН представлява годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и чл.120,ал.2 от Конституцията на Република България. Твърди, че в атакуваното определение съдът погрешно е схванал откритото с Уведомление с изх. №0401-5260/11.12.2024г. на Директора на НИКН административно производство като такова за деклариране на недвижима културна ценност, което действително приключва със заповед по чл.63 от ЗКН, но че в случая на основание чл.56, т.3 от ЗКН във вр. с чл.3,ал.1,т.3 от Наредба №3 от 10.07.2019г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в националния публичен регистър на недвижимите културни ценности/Наредба№3/2019г. на Министерство на културата/ е открито производство по идентифициране на обект на недвижимо културно наследство, което производство е самостоятелно и отделно от производствата по определяне на режим на опазване и по деклариране на обекти на недвижимо културно наследство и приключва с предварителна оценка, съгласно чл.9,ал.1 от Наредба№3/2019г. на МК. Аргументира се, че предварителната оценка по чл.9, ал.1 от Наредба №3/2019г. на Министерство на културата за идентифициране на обекти като недвижими културни ценности е различна от предварителната оценка по чл.19,ал.1 от същата наредба, която предварителна оценка се изработва в рамките на административното производство по деклариране на обекти на недвижимо културно наследство и е основание за издаване на административния акт по чл.63 от ЗКН. Подчертава се, че с уведомлението за откриване на производство за идентифициране на даден обект като недвижима културна ценност за собствениците му възникват задължения по чл.71,ал.1,т.1 и т.4 от ЗКН и чл.5,ал.7 от Наредба№3/2019г. на МК по време на проверката до съставянето на предварителната оценка. Считат, че това действие на уведомлението по чл.6,ал.4 от Наредба№3 на МК представлява съществено ограничение на правото на собственост и че поради това въпросното уведомление притежава характеристиките на индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК. Изтъкват, че съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон и че след като уведомлението за откриване на производство по идентифициране на обект като недвижима културна ценност не е изрично посочено в закон като необжалваем индивидуален административен акт, то уведомлението подлежи на обжалване. В обобщение, касаторите молят съда да отмени обжалваното определение като неправилно и върне делото за разглеждането му по същество, тъй като обжалваното уведомление представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и подлежи на обжалване. Ответникът Директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ оспорва частната жалба на “ДАГЕР ИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД срещу Определение№9029/15.03.2025г. по адм.д.№278/2025г. по описа на Административен съд-София град като изразява становище за неоснователност на мотивите, изложени в частната жалба, съответно - за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Ответникът намира, че действително процесното определение не представлява годен за оспорване административен акт, тъй като е с уведомителен характер относно откриване на производство по предоставяне на временен режим на опазване на обект с признаци на единична недвижима културна ценност. Иска от съда да остави жалбата без разглеждане - като процесуално недопустима, поради липса на годен за оспорване административен акт на основание чл.159,т.1 от АПК. Подчертава, че на оспорване подлежат индивидуалните административни актове, пораждащи правни последици извън производството по издаването си, съгласно чл.21 от АПК. Позовава се на нормата на чл.21,ал.5,изречение първо от АПК - че не са индивидуални административни актове тези, които са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове, и че такива актове не подлежат на самостоятелно обжалване, а се проверяват при оспорване на индивидуалния акт, съгласно чл.64 от АПК, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго, какъвто не е настоящият случай. Ответникът е категоричен, че на съдебен контрол ще подлежи крайният акт, с който ще завърши производството по чл.63 от Закона за културното наследство - с издаване на съответната заповед от министъра на културата. Съдът, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на обжалване е Определение№9029/15.03.2025г., постановено по адм.д.№278/ 2025г. по описа на Административен съд - София град, с което съдът на основание чл.159,т.1 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на „Дагер инженеринг“ЕООД и на Б. Т. Г. срещу Уведомление изх.№0401-5260/11.12.2024г. на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство и е прекратил производството по делото. Административен съд - София град е приел, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т.1 от АПК, защото обжалваното уведомление не представлява годен за оспорване административен акт, тъй като видно от съдържанието му, то има информативен характер и с него се открива производство за предоставяне на временен режим за опазване на обект с признаци на единична недвижима културна ценност. Съдът се е изтъкнал, че по аргумент от чл. 21, ал. 5, изр. 1 от АПК са изключени от съдебен контрол волеизявленията, действията и бездействията, които са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове и че в случая на съдебен контрол ще подлежи крайният акт, с който ще завърши производството - чл. 63 от ЗКН. При така приетото от установено от фактическа страна настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира, че частната жалба е допустима, подадена от надлежно процесуално легитимирана страна, като правото на оспорване е упражнено в рамките на законоустановения срок, в който това може валидно да бъде направено. Разгледана по същество жалбата на “ДАГЕР ИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД и на Б. Т. Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - като правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон - да бъде оставено в сила. От съдържанието на обжалваното уведомление се установява по безспорен начин, че това представлява акт, с който касаторите се уведомят за започналото административно производство за предоставяне на временен режим за опазване на обект с признаци на единична недвижима културна ценност. Несъмнено правилен и обоснован е изводът на Административен съд - София град, че в изпълнение на задълженията си по чл.26, ал.1 от АПК, административният орган е уведомил жалбоподателите за започналото административно производство, както и че това уведомление има информативен характер и не представлява годен за оспорване по съдебен ред административен акт. Превратно е направеното в частната жалба тълкуване на закона, че производството по чл.56,т.3 във вр. с чл.3,ал.1,т.3 от Наредба №2/2019 г. на Министъра на културата, с което е открито производство по идентифициране на обект на недвижимо културно наследство, е самостоятелно и отделно от производството по определяне на режим на опазване и по деклариране на обекти на недвижимо културно наследство и че конкретното производство приключва с предварителна оценка, съгласно чл.9,ал. 1 от същата наредба, както и че този акт подлежи на самостоятелно оспорване пред съд. Разпоредбата на чл.56 от ЗКН регламентира един сложен фактически състав по издирване, изучаване и предварителна оценка на недвижими културни ценности. Тази процедура по аргумент от чл.4 от Наредба № 3 от 10.07.2019г. за реда за идентифициране, деклариране и предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащи на вписване обстоятелства приключва с издаване на акт по чл.63 от Закона за културното наследство. Чрез уведомяване на касаторите за започналото административно производство посредством обжалваното уведомление, се гарантира правото им да участват активно в административното производство, да сочат доказателства, да правят искания, поради което не може да се приеме, че чрез това уведомление съществено се засягат правата и законните интереси на касаторите, като само по себе си издаването на това уведомление е част от административната процедура, но категорично не представлява финализиращ административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване пред съд, както правилно е приел първоинстанционния съд. Некоректно е твърдението на жалбоподателите, че в случая се каса е за производство по чл.3,ал.1,т.3 от Наредба №3 от 10.07.2019г., тъй като посочената правна норма регламентира дейностите по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут, но не съдържа уредба на друго самостоятелно и отделно производство, различно от тези по определяне на режим на опазване на обекти на недвижимо културно наследство. Що се отнася до чл.9 от същата наредба в нея е регламентирано, че дейностите по идентифициране приключват с изготвяне на предварителна оценка за наличието или отсъствието на признаци в изследвания обект, а чл.9,а л.2 от наредбата посочва кои са компетентните органи да изготвят предварителна оценка при различните хипотези при дейности до идентифицирането на недвижимите културни ценности. Следователно, визираната правна норма доразвива етапите от административното производство и компетентността на административните органи, които участват в това производство, но не урежда издаването на самостоятелен индивидуален административен акт, представляващ годен предмет за оспорване по реда на АПК. Анализът на правната уредба в закона и наредбата налага еднозначно извод, че обжалваното уведомление е акт, с който се поставя началото на административно производство, представляващо сложен фактически състав и завършващо с акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, а именно- със заповед по чл.63 от Закона за културното наследство. Ето защо настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че обжалваното уведомление не представлява годен за оспорване административен акт, че има информативен характер - за откриване на производство по предоставяне на временен режим за опазване на обект с признаци на единична недвижима културна ценност, както и че по аргумент от чл.21,ал.5 от АПК като част от производството по издаване на административен акт въпросното уведомление не подлежи на самостоятелно обжалване пред съд по реда на АПК. Неоснователни са и доводите на жалбоподателите, че след като уведомлението за откриване на производство за идентифициране на обект като недвижима културна ценност не е изрично посочено в закон като необжалваем индивидуален административен акт, то същото, по аргумент от чл.120,ал.2 от Конституцията на Република България, подлежи на обжалване, защото физическите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Както вече бе посочено, въпросното уведомление за започване на административното производство за идентифициране на обект като недвижима културна ценност е акт, с който се поставя началото на административното производство, в рамките на което производство се издават и други административни актове, преди издаването на крайния акт, какъвто е този по чл.63 от ЗКН и нито един от тези междинни актове, какъвто е въпросното уведомление, издадени преди финализиращия такъв, не подлежат на съдебен контрол. Иначе казано, макар и да не е изрично посочено в закон, че такова уведомление е необжалваем индивидуален административен акт, с оглед характеристиките на този акт – уведомление, и по аргумент от чл.21, ал.5 от АПК - такъв акт, поставящ началото на административно производство не представлява акт, годен за самостоятелно обжалване пред съд по реда на АПК и правилно, обосновано и законосъобразно АССГ е счел, че са налице основанията регламентирани в чл.159,т.1 от АПК., че подадената жалба е недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване и е прекратил производството по делото По изложените съображения настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира, че обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила - като правилно, обосновано и законосъобразно. С оглед липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение