Определение № 76 от 09.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 114/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по повод определение от 28.01.2026г. на районен съдия при РС – Стара Загора, с което е прекратено производството по чнд № 3396/25г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е било образувано пред РС – Стара Загора по жалба на К. Й. М. срещу постановление на РП - Стара Загора от 18.11.25г. за прекратяване на ДП № 349зм-147/24г. по описа ОД на МВР – Стара Загора, пр. № 12986/23г. по описа на РП- Стара Загора. След образуване на производството всички съдии от състава на РС – Стара Загора се отвели от разглеждане на делото. Позовали се на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК, като в обобщение посочили, че намират за необходимо да се отведат с цел избягване на всякакви съмнения относно обективността на съда, както и с цел гарантиране справедливостта на процеса. Една част от съдиите посочили като причина обстоятелството, че макар и производството да е било образувано срещу неизвестен извършител, в обстоятелствената част на постановлението се съдържали данни за документно престъпление, извършено от адв. Д. К., която практикувала в съдебния район на РС- Стара Загора и с която част от съдиите се намирали в служебни и/или взаимоотношения. Друга част от съдиите при РС - Стара Загора, при отсъствие на каквито и да било взаимоотношения с адв. Д. К., се отвели от разглеждане на делото, аргументирайки съображения за възможно съмнение в тяхната безпристрастност единствено с обстоятелството, че адв. К. упражнява дейност като адвокат в съдебния район на РС - Стара Загора. Касационната инстанция не разполага с правомощия да преценява основателността и законосъобразността на самоотводите, тъй като се касае за суверенна преценка на отделния съдия дали може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Независимо от това, ВКС намира за необходимо да посочи, че както всеки друг съдебен акт и актът на съдията, с който той се отвежда от разглеждане и решаване на делото, следва да съдържа убедителни и ясни съображения, така че да е напълно ясно кои са конкретните обстоятелства, поради които той се счита за предубеден или заинтересован от изхода на делото, или такова съмнение обективно може да възникне у страните в производството. Посочването, че страна/участник по делото е практикуващ адвокат в съответния съдебен район и създаването на колегиални отношения, без обосноваване на допълнителни обстоятелства, водещи до предубеденост или заинтересованост или за възникване на обективно съмнение относно тяхното наличие, съвсем не е достатъчно в тази насока. При отчитане на изложеното, и доколкото самоотводите принципно не подлежат на контрол и проверка, ВКС намира, че разглеждането на делото следва да бъде възложено на друг, еднакъв по степен съд, който е разположен в териториална близост, а именно Районен съд – гр. Ямбол. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, І НО,