Определение № 237 от 11.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1419/2020 г.

ВКСIII гражданско отделение11.08.2020 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Не допуска до разглеждане молбата на Е. И. Д., чрез пълномощник адв С. А., за отмяна на решение № 511730 от 20.10.2018г по гр.дело № 36390/2018г. на Софийски районен съд ,158 състав. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС,в седмичен срок от съобщението за изготвянето му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 307,ал.1 от ГПК. Образувано е по моба на Е. И. Д. чрез пълномощник адв С. А. за отмяна на решение № 511730 от 20.10.2018г по гр.дело № 36390/2018г. на Софийски районен съд ,158състав, влязло в сила с постановяването му, като необжалваемо. Решението ,чиято отмяна се иска на основание чл.303, ал.1 т.5 ГПК, е постановено по реда на чл.247 ГПК ,като с него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №454472 от 19.07.2018г на СРС, с което е прекратен брака между молителката и бившия й съпруг В. С. Д. по тяхно взаимно съгласие и съдът е утвърдил споразумението по чл. 51 СК ,в която именно част е поправена и явната грешка, допусната при възпроизвеждане на споразумението в диспозитива на решението. Молбата за отмяна е постъпила на 21.04.2020г и в нея се твърди ,че молителката е узнала за процесната поправка на 04.02.2020г, не е участвала в производството за поправка на явна фактическа грешка ,не е била и надлежно представлявана в него, както и че поправката не отразява съгласувания с полагане на подписи от двете страни текст на самото споразумение. Отговор е постъпил от бившия сътпруг на молителката В. С. Д.,чрез адв. Т. В. .Оспорва се допустимостта на молбата и наличието на основание за отмяна ,тъй като ищцата е дала съгласие да бъде представлявана. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че настоящата молба за отмяна не следва да се допуска до разглеждане. Посоченото за отмяна съдебно решение, като постановено в производство за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитив на бракоразводно решение по реда на чл. 330 ГПК-за прекратяване на брака по взаимно съгласие с утвърждаване на споразумение между бившите съпрузи ,е извън предметния обхват на отмяната по чл. 303, ал.1 ГПК. Целите и предпоставките на отмяната, разяснени с приемането на ТР №7/2017г по т.д № 7/2014г ОСГТК като извънреден способ за защита при неправилни влезли в сила съдебни решения, не са съвместими с особеностите на съдебия акт, чиято отмяна се иска. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд ІІІ г.о.

Цитирани разпоредби

6