Определение № 1316 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 644/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. М. Е. от гр. Бургас, чрез адв. П. Белчев против Определение № 9315/29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1986/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против частичен отказ за предоставяне на копия от документи, обективиран в писмо изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-4078/17.10.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище. Искането е определението да бъде отменено като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище не взима становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следите съображения: С Определение № 9315/29.10.2025 г. постановено по адм. дело № 1986/2025 г., Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане жалбата на А. Е. против частичен отказ за предоставяне на копия от документи, обективиран в писмо изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-4078/17.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище. Изложени са мотиви, че жалбата като подадена срещу писмо, което не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е недопустима. Определението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Следователно, за да се приеме един акт за административен, е необходимо с неговото издаване административният орган властнически и едностранно да създава, изменя или прекратява права или задължения за неговите адресати. С оспореното писмо директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище е посочил, че във връзка с протоколираното на 10.10.2025 г. искане за предоставяне на документи, съдържащи се в том 17 от досиетата на децата А. Е. и Б. Е., на същата дата – 10.10.2025 г. – е проведена планирана среща за запознаване с административните преписки на децата, при която на А. Е. е било предоставено исканото досие № 17, подготвено със заличени данни и с извадени писма от вътрешната кореспонденция. При така установеното по настоящото дело, съдът правилно е приел, че жалбата на А. Е. е недопустима, тъй като е подадена срещу писмо, което не представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона. В случая директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище единствено е изложил становище относно приложимата законова уредба и реда за упражняване на правото по чл. 34, ал. 1 АПК във връзка с искането на жалбоподателя за предоставяне на копия от документи, съдържащи се в том 17 от досиетата на децата му, като по делото е установено, че съответните искани от него документи са били предоставени. Писмото, срещу което е подадена жалбата, има само уведомителен характер – то не създава права или задължения, не засяга законни интереси и не води до правни последици за жалбоподателите. С оглед липсата на тези белези, съдът правилно е заключил, че актът не подлежи на съдебен контрол и няма основание да разглежда жалбата по същество, поради наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Воден от горното и на осн. чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение