Определение № 138 от 31.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 295/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. А. Г. - Д., чрез М. Д., срещу определение № 50171/04.10.2022 г. на Върховния касационен съд, по гр.д. № 2954/2022 г., с което са оставени без разглеждане частни жалби на ЧСИ М. Г. - Д., съответно против решение № 6 от протокол № 238/16.02.2022 г. и решение № 35 от протокол № 240/15.04.2022 г., двете решения на съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ). Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от други два състава на ВКС - поотделно всяка жалба против решение на Съвета на КЧСИ, в евентуалност настоящият състав да разгледа по същество жалбите. Смята, че на противната страна по спора не се дължи заплащане на суми по чл. 78, ал. 3 ГПК, защото няма доказателства за платен адвокатски хонорар. В евентуалност иска намаляване размера на юрисконсултското възнаграждение от 100 на 50 лв., защото счита, че спорът е с невисока правна сложност, а и юрисконсултът получава трудово възнаграждение за работата си. Насрещната страна по спора - Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт А. Д., отговаря в срок, че частната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С решение № 6 от протокол № 238/16.02.2022 г. на Съвета на КЧСИ е образувано дисциплинарно производство спрямо ЧСИ М. Г., а с решение № 35 от протокол № 240/15.04.2022 г. е отказано в горното решение да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка по молба на Г.. Правилно сезираният тричленен състав на Върховния касационен съд в обжалваното определение е заключил, че горните две решения на Съвета на КЧСИ не подлежат на съдебен контрол. Крайният акт, с който приключва дисциплинарното производство, е този, който може да се обжалва пред Върховния касационен съд и няма как де е другояче, предвид законовата разпоредба, а и естеството на всяко едно дисциплинарно производство. Именно крайният акт е този, който подлежи на обжалване според уредбата на дисциплинарните производства и в други нормативни актове. В заключение, определението следва да бъде потвърдено. При този резултат, жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, определя в размер на 60 лв., съобразно вида и количеството на извършената дейност по настоящото частно производство. Оплакването в частната жалба във връзка с присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в производство по гр.д. № 2954/2022 г. на ВКС е по естеството си молба по чл. 248 ГПК. Компетентен да я разгледа е съставът, постановил акта по чл. 78, ал. 3 ГПК. МОТИВИРАН от горното, съдът