Решение № 6708 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12173/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 3385 от 07.11.2025 г. по адм. дело № 548/2025 г. на Административен съд – Плевен.

С обжалваното решение АС – Плевен е отменил Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/1588 от 01.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ на Г. П. Г. по интервенция Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) за кампания 2023 г. на стойност 2917,12 лв. и е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане в тази част при съобразяване с указанията, дадени в решението.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Излага доводи, че съдът погрешно е интерпретирал доказателствения материал по делото и е извел неправилни правни изводи за издаване на оспорения акт в нарушение на изискванията за мотивираност на акта, на административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – Г. П. Г., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

За да постанови обжалваното решение АС - Плевен е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но от съдържанието на оспорената му част, както фактическото, така и правното основание за отказа за плащане по схемата Еко – НИП е неясно и би могло да се извлече единствено по тълкувателен път, което не отговаря на изискването на закона в акта да са изложени ясни и непротиворечиви мотиви. От материалите по административната преписка също не може да се установи въз основа на какви административни проверки Разплащателната агенция е издала обжалвания отказ, поради което съдът е достигнал до извод за издаване на акта при липса на мотиви и при съществено неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В тази насока е изложил съображения, че съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки, и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми за заявените за подпомагане площи. Според съда прилагането на продуктите за растителна защита следва да се констатира чрез проверка, както на разходооправдателните документи за закупуването им, така и на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, че със същите ПРЗ са третирани заявените за подпомагане площи, т. е. тези препарати са приложени. Съдът е констатирал, че от представените доказателства по делото не е установено осъществяването на посочените изисквания в тяхната съвкупност, т. к. от съдържащите се в преписката фактури като разходооправдателни документи е видно единствено, че дружеството наред с други ПРЗ е закупило и препарат за растителна защита НАСА-ТАФ, но няма никакви данни от дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, че този препарат е бил употребяван. Поради това съдът е счел, че административният орган като не е извършил проверка върху кои площи е използван недопустимият препарат и дали изобщо е използван, както и не е изискал и проверил дневниците за проведената растителна защита и торене, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в разпоредбата на чл. 35 АПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Посочил е също, че кандидатът не е уведомен за установените несъответствия и не му е предоставена възможност за изразяване на несъгласие чрез СЕУ, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, респективно за корекция или оттегляне на заявлението в срок до 10 октомври на годината на кандидатстване в частта, засегната от несъответствията. На следващо място съдът е посочил, че съгласно чл. 41, ал. 1 и 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. плащането е на хектар допустима земеделска земя и е диференцирано според типовете земеползване, респ. размерът на помощта се определя за хектарите, отговарящи на условията, т. е. трябва извършените намаления да са само за недопустимите хектари, а не за всички заявени по мярката площи. В тази връзка съдът е обсъдил публичнодостъпните данни за процесния препарат за растителна защита и е посочил, че оспорващият е закупил само 5 литра от препарата, с което количество биха могли да бъдат третирани най-много 10 декара, или 0, 1 хектара. Тази площ е неизмеримо по-малка от заявената обща площ от земеделския стопанин – 28,56 ха, поради което е приел, че незаконосъобразно е отказано подпомагане за цялата площ. При тези съображения е постановил обжалвания резултат.

Съдът е установил фактическите обстоятелства по спора и въз основа на анализ на данните по делото на плоскостта на приложимата нормативна уредба, е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност на обжалваното уведомително писмо.

Решението е правилно, при следните коригиращи и допълващи съображения:

Неправилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено при липса на мотиви. В приложение № 19 към УП в таблица 19.2 и поясненията към нея е посочено фактическото основание за постановения отказ за финансиране - употребата на ПРЗ "Наса ТАФ“ от втора професионална група, тотален хербицид/съдържа глифозат. Съгласно поясненията към колона 3 е налице хипотезата на чл. 41, ал. 5 във връзка с ал. 3 и 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за отказ за подпомагане - заявените по "Еко - НИП" площи са приети за недопустими за подпомагане поради употреба на препарат, който е тотален хербицид/съдържа глифозат, съгласно класификацията му към последния ден от срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4/2023 г. за условията и реда за подаване на заявленията за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни. В пояснението към таблица 19.1. е посочено и основанието на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за намаляване на размера на плащането или отказа му в случаите, когато кандидатът не е спазил изискванията по глава втора, където се намира и чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 година. Следователно в таблиците и поясненията към тях в Приложение 19 към УП се съдържат фактическите и правни основания за постановения отказ за финансиране, поради което не се подкрепят изводите на съда за порок на оспорения акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Според доказателствения материал по делото, земеделският производител е представил декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и разходооправдателни документи във връзка със заявлението за подпомагане по схема Еко - НИП. Приложена е кореспонденцията с БАБХ за предоставяне на информация за продукти за растителна защита във връзка с прилагане на еко схема за намаляване на използването на пестициди. Следва да се кредитира позицията на административния орган, че събраните данни са подложени на административни кръстосани проверки, които според Разплащателната агенция обосновават недопустимост на заявеното подпомагане по Еко – НИП. В този смисъл изводите на съда, че от данните по административната преписка не става ясно въз основа на какви административни проверки са изведени констатациите на органа за недопустимост на подпомагането, както и че е следвало да се извърши проверка на място, също са неправилни. Неточните правни изводи на съда за порок по чл. 146, т. 2 АПК на оспорения акт обаче не променят крайния извод за незаконосъобразност на същия на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК.

Правилни са изводите на съда за издаване на оспорения акт при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Условията и редът за прилагане на интервенции под формата на еко схеми са уредени в Глава първа, Раздел IV, чл. 37 - чл. 47 от Наредбата.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата, допустими за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики:

1. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба, и/или

2. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми /бактерии и/или гъби/.

В чл. 41, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че право на подпомагане по еко схемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които:

1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и/или 2;

2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.

Редът и начинът за доказване на екологично насочените земеделски практики са посочени в чл. 41, ал. 3 от Наредбата, според която земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.) (Наредба № 4 от 2023 г.).

Предвид цитираната нормативна уредба, съдът правилно е приел, че административният орган е длъжен да изясни всички правнорелевантни факти и да събере необходимите доказателства в рамките на административното производство. Неизпълнението на задължението за проверка на дневниците за проведена растителна защита и торене, при отсъствие на категорични данни, че закупеният препарат е приложен върху заявените за подпомагане площи, представлява съществено нарушение на административно-процесуалните правила. Разплащателната агенция се е позовала на представените фактури за закупените препарати за растителна защита, но след като е констатирала закупуването на ПРЗ, който не е допустим за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди, не е извършила никакви следващи проверки във връзка с употребата на същия върху заявените за подпомагане земеделски площи по Еко-НИП. Доводите на касационния жалбоподател, че ползването на ПРЗ се установява от разходооправдателните документи и подадената декларация по чл. 46 от Наредбата, поради което ДФЗ няма задължение да проверява и дневника за проведените растително защитни мероприятия, не кореспондират с визираните по-горе правила за подпомагане по обсъжданата схема и правилно не са кредитирани от решаващия съд. Всъщност това е и спорният въпрос по делото – дали закупуването на препарат за растителна защита и включването му в декларацията към подаденото заявление доказва, че същият е използван/прилаган върху заявените по еко схемата площи.

Съдът правилно е приел, че от данните по административната преписка не е установено неизпълнение на материалноправните предпоставки за подпомагане на кандидата. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. кандидатите по еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби), като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. На първо място, разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредбата има за цел установяването на положителни факти за кандидата, в подкрепа на заявлението, че са изпълнени условията за подпомагане по чл. 41, ал. 1, т. 1 и/или т. 2. Трябва да се отбележи, че формулираният текст на декларацията по чл. 46, ал. 1 от Наредбата: „Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“, при изисквания кратък отговор с „да“ или „не“, позволява различен лингвистичен подход при отговора и създава двусмислие, както се вижда и от възраженията на жалбоподателя в първоначалната жалба, дори и приемайки ги като израз на защитна позиция. На следващо място, разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата предвижда, че право на подпомагане по еко схемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които отговарят на цитираните по-горе две кумулативни условия по т. 1 и т. 2. Изпълнението на първото кумулативно условие по чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредбата - при отглеждане на културите не са приложени продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, в т.ч. съдържащи глифозат и/или са от първа професионална категория, следва да бъде установено по несъмнен начин, което включва и проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия. В тази насока трябва да посочи следното:

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за програмен период 2023-2027 е предвидено, че интервенциите се доказват чрез проверка на дневниците за растителна защита и чрез разходооправдателни документи за закупените ПРЗ и феромонови уловки, като земеделските стопани са задължени да отразяват коректно всички операции с прилагане на ПРЗ през съответната година в дневника.

Съгласно чл. 115а от Закон за защита на растенията /ЗЗР/ земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по член 67, § 1, изречение второ от Регламент /ЕО/ № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.

В член 67, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 1107/2009 е посочено, че производителите, доставчиците, дистрибуторите и вносителите на продукти за растителна защита съхраняват документация на продуктите за растителна защита, които произвеждат, внасят, изнасят, съхраняват, употребяват или пускат на пазара, най-малко пет години. Професионалните потребители на продукти за растителна защита съхраняват в продължение най-малко на три години документацията на използваните от тях продукти за растителна защита, съдържаща наименованието на продукта за растителна защита, времето и дозировката на приложение, района и културата, върху които е използван продуктът за растителна защита.

В Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент /ЕО/ № 852/2004 е предвидено, че:

т. 9 Оператори на предприятия за храни, които произвеждат или събират реколта от растителни продукти, следва по-специално да водят документация за: а) всяка употреба на продукти за растителна защита и биоциди; б) всяка поява на вредители или болести, които могат да засегнат безопасността на продукти от растителен произход; и в) резултатите от анализи, извършени върху проби, взети от растения, или други проби, имащи значение за човешкото здраве.

т. 10. При воденето на документация операторите на предприятия за храни могат да бъдат подпомагани от други лица, като ветеринарни лекари, агрономи и селскостопански техници.

В националното законодателство условията и редът за употреба на продукти за растителна защита са регламентирани в Наредба № 12 от 23.08.2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита. Съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 12 от 23.08.2023 г., земеделските стопани и професионалните потребители на ПРЗ са длъжни да водят записи за всяка употреба на ПРЗ, адюванти и биологични агенти при спазване изискванията на чл. 115а от ЗЗР. Записите по ал. 1 се вписват в "Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене" по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ и публикуван на интернет страницата на БАБХ.

Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЗР контролът върху продуктите за растителна защита и търговията, преопаковането, съхранението и употребата им се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните. В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 8 от 23.02.2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им. В Наредбата са уредени контролните правомощия на БАБХ по отношение на употребата на ПРЗ от земеделските стопани – чл. 15 – 20, като в чл. 16 е посочено, че Българската агенция по безопасност на храните администрира и поддържа уеб базирана платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия и торене, проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител.

Изложеният нормативен регламент показва, че употребата на ПРЗ от земеделските производители е подчинена на подробно уредени изисквания и механизми за контрол за спазването им от земеделските производители, което от своя страна позволява на Разплащателната агенция да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделските производители посредством данните в дневниците им за проведените растителнозащитни мероприятия – какви препарати, върху кои земеделски площи, през какъв период от време и пр. са извършени, както и при необходимост да провери достоверността на данните или събере допълнителна информация. Дали ще бъдат ценени и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по преписката е преценка на административния орган. Поради това съдът правилно е посочил, че при констатираните несъответствия в резултат на извършени административни проверки, Разплащателната агенция е следвало да информира кандидата за установените несъответствия и му предостави възможност за изразяване на несъгласие чрез СЕУ, в 14-дневен срок от получаване на съобщението и да извърши проверка на дневника за растителнозащитни мероприятия. В тази връзка трябва да се посочи, че няма яснота какви указания дава Разплащателната агенция относно коректното попълване на декларациите по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., предвид тяхната доказателствена тежест в производството и по какъв начин осигурява възможност на земеделските стопани да представят своевременно пред органа дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, за да извърши проверка на документите по чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за приложените земеделските практики по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година.

С обжалваното решение съдът е приел, че неправилно с УП е отказано изцяло подпомагането, при положение, че нормата на чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г позволява и намаляване на подпомагането. Изложил е съображения относно начина на употреба на препарата от растителна защита и е достигнал до извод, че закупеното количество би могло да се приложи върху незначителна част от заявените за подпомагане земеделски площи. Тези фактически и правни съображения не могат да бъдат подкрепени поради следното:

Съгласно съображение 62 от Регламент (ЕС) 2021/2115 общата селскостопанска политика следва да гарантира, че държавите членки постигат по-добри екологични резултати при зачитане на местните потребности и действителното положение на земеделските стопани. В рамките на директните плащания, предвидени в стратегическите планове по ОСП, държавите членки следва да установяват доброволни екосхеми за земеделските стопани, които следва да бъдат изцяло съгласувани с останалите имащи отношение интервенции. Те следва да бъдат определени от държавите членки или като плащане, предоставено за стимулиране и възнаграждаване на предоставянето на обществени блага в рамките на селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата, или като компенсация за прилагането на такива практики. И в двата случая те следва да са насочени към подобряване на екологичните и климатичните резултати на ОСП и съответно следва да бъдат замислени така, че да надхвърлят задължителните изисквания, които вече са предвидени съгласно системата на предварителни условия.

В член 31, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 е посочено, че държавите членки подпомагат съгласно настоящия член активните земеделски стопани или групите от активни земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. Подпомагането за конкретна еко схема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията. Плащанията се отпускат под формата на: a) плащания, които допълват основното подпомагане на доходите, установено в подраздел 2; или б) плащания за обезщетяване на активни земеделски стопани или групи от активни земеделски стопани за съвкупността или за част от направените допълнителни разходи и пропуснатите приходи в резултат на поетите задължения, които се изчисляват в съответствие с член 82 и при отчитане на целевите стойности за еко схемите; тези плащания могат да покриват и разходите по сделките.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. еко схемите по ал. 1 са доброволни за прилагане и за подпомагане по тях може да бъде заявено цялото или част от стопанството.

В чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е предвидено, че плащането по еко схемата по ал. 1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи.

От разпоредбата на чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в относимата им за кампания 2023 г. редакция следва, че плащането е:

• на хектар допустима земеделска земя по определението на § 1, т. 55 ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители,

-заявена е за подпомагане по съответната еко схема,

-при отглеждане на културите в заявената за подпомагане земеделска площ не са приложени ПРЗ, които са тотални хербициди/съдържат глифозат или са ПРЗ от първа професионална категория за употреба и/или са използвани феромонови уловки,

-всички операции по прилагане на ПРЗ през съответната година са отразени в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.

В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е регламентирано, че размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1.

От цитираното правило следва, че плащането е само за тези земеделски площи, за които са представени разходооправдателни документи и са приложени екологично насочените земеделските практики, т.е. по аргумент на противното при липса на документи по ал. 3 и/или на данни за прилагане на допустими по еко схемата препарати за растителна защита при земеделските практики по чл. 41, ал. 1, т. 1 и/или 2 от Наредбата, за тези земеделски площи ще бъде отказано подпомагане. В зависимост от изпълнението на тези условия, съгласно правилото на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Разплащателната агенция може да намали размера на плащането или откаже плащане. Противно на приетото от решаващия съд обаче разпоредбите на чл. 41, ал. 4 и 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. не дават възможност за частично намаление на плащането, ако е установено прилагане на ПРЗ които са тотални хербициди/съдържат глифозат или са от първа професионална категория върху част от заявените земеделски площи, и плащане за останалата част. В съответствие с целите за подпомагане по еко схемите, залегнали в Регламент (ЕС) 2021/2115 и националното законодателство, визирани по-горе, земеделските стопани поемат доброволно ангажимент да спазват изискванията и прилагат екологично насочените земеделски практики върху всички заявени за подпомагане по еко схемата земеделски площи (диференцирани по тип земеползване). Неизпълнението на този ангажимент според нормативните изисквания е основание за отказ на подпомагане по съответната еко схема за земеделските площи от съответния тип земеползване, по аргумент от чл. 87, т. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година.

Касационната инстанция намира за неотносими към основния правен спор изложените съображения от съда във връзка с количеството на закупения препарат за растителна защита и неговата вероятна употреба върху хипотетично определени размери на земеделски площи, поради което не ги обсъжда.

Предвид изложеното, като краен резултат съдът правилно е приел, че административният орган дължи проверка за спазване на изискванията за подпомагане по заявената еко схема по отношение на всеки от земеделските парцели. В чл. 41, ал. 3 вр. ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е посочено как се установява спазването на изискванията на еко схемата, като в случая административният орган е отказал финансово подпомагане без да е установил всички релевантни фактически обстоятелства за прилаганите ПРЗ според изискванията на законовата разпоредба. Поради това обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, ДФ „Земеделие“ следва да заплати на Г. П. Г. сумата 204,50 евро (400лв.) за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение: